Книги за протестите нямаше как да не се родят още тази година. Искаше ми се да има и нещо художествено извън текстове на песни, но и няколкото сборника с аналитични текстове би трябвало да свършат работа. Един от тях е „С широко затворени очи. Хроника на протеста“ на Николай Николов с коментари за почти всеки от първите дни на протестите.
Да опиташ анализ на протестите ден по ден вероятно не е лека задача. Няма обаче да скрия, че наистина очаквах повече от тази книга. Искаше ми се да видя неща, които вече не съм чел десетки пъти, но за съжаление не ми се получи – текстовете доста рядко минават под повърхността, а чисто литературните сравнения на места идват в повече.
Разбира се, има си и своите бисери – като например текста, дал заглавие и на целия сборник „С широко затворени очи. Хроника на протеста“. Той е посветен на Нощта на белия автобус на 23 юли и завършва подобаващо:
„Скритите в уютните си жилища Станишев, Орешарски и сие зяпат към телевизионния екран с широко затворени очи. Пред централния вход на народното събрание млад човек виртуозно и неуморно свири на бяло пиано – с широко отворени очи!“
Хубавото в случая е, че така или иначе книгата не излиза с претенции – малък обем, достатъчно ниска цена, без гръмки заявки. И определено остава като добро, нужно описание на протестите от първите дни.
Поздрав и с „Ранобуден“ на Bluba Lu, по текст на Иван Димитров, с когото с кеф прескочихме огражденията на парламента през лятото:
