НКВ принцеса Лаурентин ван Оранйе от Кралство Нидерландия е изключителна личност – специален посланик на ЮНЕСКО по въпросите на грамотността, председател на фондация The Reading & Writing, бореща се с неграмотността сред деца и възрастни, основател на фондация The Missing Chapter, посланик на библиотеките, автор на детските книги за Мистър Фини, както и активен защитник на околната среда.
По време на гостуването на принцеса Лаурентин в Пловдив като специален гост на „Чети с мен“ 2016, Вал Стоева успя да поговори с нея за образованието, библиотеките и любовта към четенето. Ето първата част от интервюто. Втората ще може да намерите на сайта Detskiknigi.com:
Образованието и в частност образователната система е тема, която често ни занимава напоследък, какви са предимствата и недостатъците на холандската образователна система според Вас?
Това, което смятам за важно за всяка образователна система, е да има семеен подход. По-голямата част от времето си децата прекарват у дома, а в училище учат, така че трябва да се комбинират двете неща. Детето отива да трупа знания в училище и след това отнася наученото вкъщи. Важно е също така да се помисли и за мотивацията на детето. Смятам, че ключова задача на образователната система е да разбере психиката на детето и какво го мотивира да учи. А при всяко дете мотивацията е различна. Затова предизвикателството пред образованието е да създаде холистична система, която пасва на всяко дете и отчита факта, че всяко дете е различно. Системата трябва да мотивира детето, да го кара да учи по-добре и да напредва. Ако детето възприема знанията по-добре в електронен вариант, нека учи по такъв начин. Няма една система, която да пасва на всички.
Възприемате ли такъв подход в Холандия?
Да, все повече. Фокусът върху разбирането на детската психология е все по-голям, както и комбинирането на методите за обучение. Ангажирана съм с метода на ученето чрез опит, при който децата на практика правят проучвания от своя собствена перспектива, така че се обучават да бъдат критично мислещи индивиди. В крайна сметка целта на образователните системи е да създават активни граждани. Затова трябва да мислим и проектираме нашите системи от такава гледна точка.
Много деца смятат, че престоят им в училище е безполезен заради остарялата образователна система, която не посреща техните нужди, както и изискванията на новите работни места. Какво трябва да направят политиците, за да променят това?
Мисля, че често не става въпрос да похарчим допълнителни средства, а да похарчим средствата добре. И да го обмислим добре. Мисля, че отговорът ми на първия въпрос казва всичко. Вярвам силно в промяната на системите отвътре. Няма смисъл да създаваме паралелни системи. Нужна е само воля, воля за промяна. Необходимо е обаче широко сътрудничество и всеки трябва да излезе от собствената си зона на мълчание. Образованието не е въпрос само за Министерството на образованието, то е важно и за културата, обществените въпроси, околната среда, финансите. Всички трябва да работят заедно. А за мен в цялата екосистема на ученето специално място заема светът на библиотеките.
Обичта към книгите и четенето е важна, защото…
Защото те прави щастлив и ти дава чувство за принадлежност.
На какво трябва да учим децата си, ако искаме да сме добри родители?
Смятам, че по-скоро трябва да научим себе си да слушаме децата.
Посланик сте на толкова много благородни и важни инициативи. Коя от тях е любимата Ви кауза?
Не мога да кажа. Мисля, че живеем в такъв свят, в който с единия крак съм стъпила в света на децата, а с другия – в света на възрастните. Това е свят „и-и“, а не „или-или“. За мен, в крайна сметка, всичко се свежда до овластяването на хората. Аз имам просто функция на катализатор. Независимо дали действам като специален пратеник на ЮНЕСКО или като основател на множество неправителствени организации, тъкмо това е същественото. Не става въпрос за мен, а за хората, които биват овластявани.
Как ви дойде идеята да пишете детски книги?
Покрай работата ми в сферата на устойчивото развитие, се почувствах подразнена, че ние, възрастните, продължаваме да правим погрешните избори и решения, които в крайна сметка често се оказват морални решения. Почувствах, че като възрастни трябва да помогнем, а помощта идва от децата, които имат възможностите и способностите, ако им дадем позволение и пространство, да задават неудобните въпроси, да изправят нас самите пред огледало. Оттук ми хрумна да развия фондация The Missing Chapter, която прави точно това – събира децата и възрастните в един свят с главата надолу, като в книгата „Мистър Фини и светът надолу с главата”. Това е свят, в който можем да вървим напред само ако поколенията работят заедно.
Мистър Фини е…
Мистър Фини е образ, който би трябвало да живее във всеки от нас. Той е любопитен, осмелява се да изследва, малко е срамежлив, но иска да достигне до отговора на въпроса. Мисля, че това отношение се крие и у мен и смятам, че всичко започва с любопитството. Любопитство един към друг, любопитство как да направим околната среда по-добра, как да направим обществото по-добро. Но всичко започва с интереса към другия или към заобикалящата ни среда. За мен мистър Фини символизира тази черта на характера.
Какво е да си принцеса в 21 век?
Не знам какво е да си принцеса и в 20-ти век. Това е труден въпрос. Смятам, че е начин да поемеш отговорност. Силно вярвам, и това убеждение идва и от собственото ми възпитание, че трябва да правиш добро. Ако имаш някакъв талант, ако имаш стремеж, то имаш отговорност да направиш нещо за общото благо. Да бъдеш принцеса помага, предполагам, да действаш за постигането на това.
Алберт Айнщайн има чудесна мисъл, гласяща: „Привилегированите да знаят са задължени да действат.”. Мисля, че аз самата се ръководя от този принцип – имам привилегията да съм образована, да съм пътувала по света, затова имам и отговорност и задължение да действам за постигането на общо благо.
Втората част на интервюто, посветена на библиотеките и грамотността, прочетете в Detskiknigi.com.
Не пропускайте и интересния разговор от предишното гостуване на НКВ принцеса Лаурентин ван Оранйе в България през 2014 г., посветен на грамотността, зелените идеи и детските книги.
