Лятото свърши, но ако трябваше да препоръчам само една книга на някоя приятелка, която се чуди какво да вземе в куфара, щеше да е „Тайни няма“ (изд. „Ciela“) на Нора Ефрон. И причината далеч не е само свежарският вид, благодарение на жълтата корица (макар че си признавам, че това привлече мен първоначално), нито пък броя страници, които хич няма да натежат в багажа. Причината да препоръчам тази книга на първо място е, че тя е наистина забавна.
„Тайни няма“ съдържа някои житейски истини, които Нора не е знаела и които откровено споделя с нас. В първа глава тя започва да обяснява защо не си понася шията, като основния й довод е, че шията издава най-безочливо възрастта на всяка жена. Нямаше как, внезапно и аз се почувствах благодарна, че все още съм млада и мога да се „наслаждавам“ на шията си, затова и спрях да нося шалчета, ще има време и за тях. Хареса ми и как Нора описва хаоса в една дамска чанта – изключително правдоподобно представяне на драмите около подреждането на всички дреболии, изваждането им (никога не намираш точно това, което ти трябва), купуването на нова чанта, досадното прехвърляне на всички неща, обещанията, че този път ще има повече ред в новата ти чанта… Познато, нали? :)
А замисляли ли сте се колко време отнема на една жена да изглежда добре поддържана: коса, нокти, нежелано окосмяване, спортуване, кожа? „Тайни няма“ разкрива безмилостно това, за който може да понесе истината, макар че повечето от жените си я знаем. Със сигурност една от любимите ми глави беше за родителството, но тя далеч не е единствената интересна. Нора ни разказва още и за историята на своя живот в 3500 думи, за кулинарните си пристрастия и за онези любими неща, които сме яли някога преди години, но все още помним вкуса им; разказва ни и за неудобството да носиш очила, за тайните си афери от миналото, за хаоса на преместването и откриването на мечтания дом, за „захласването“. Безспорно обаче най-увлекателни ми се сториха истините, които тя разкрива, че не е знаела преди. Ще споделя най-любимите ми:
Купувай, не наемай.
Не знаеш какво те очаква.
Прави повече снимки.
Не подхождай към всички с една мярка.
На финала, докато Нора размишлява върху „алтернативата“, а аз прелиствах трепетно последните страници, започнах да съжалявам, че тази книжка е толкова кратка. И макар голяма част от нея да си беше чиста автобиография, която може би няма да заинтригува много хора, на мен тя ми донесе усещането от 2 часа, прекарани с някоя приятелка в уютно кафене. Беше ми вълнуващо, беше ми истинско, на моменти се смях с глас, открих себе си в много от нещата, за които Нора пише. От тази малка книга искрят качествен хумор, самоирония и честност, които трябва да бъдат оценени. И знам със сигурност, че ще се връщам към „Тайни няма“ след време пак, и пак, и пак… Че кой не обича да ходи на кафе с приятелки? :)
