fb
Блог

Нощта на театрите предизвиква целомъдрието ти с „Пощенска кутия за мръсни приказки“

3 мин.

По случай провелата се на 4 и 5 ноември „Нощ на театрите“ любителите на Пощенска кутия за мръсни приказки имаха възможност да се насладят на предизвикателни, забавни, изчервяващи истории, четени от любими български театрални и филмови звезди.

Подбраните приказки бяха на тема „И утре ще има нощ“, като всяка се отличаваше с различно съдържание – от фантазиите на неосъществени донжуановци и разкрепостени дами, използващи секса като лекарство за главоболие, през етимологично изследване на всички цветущи названия на половите органи, до коучинг семинар за мъже.

Всички тези истории вървят по тънката граница между еротика и самоирония от една страна и вулгарност и цинизъм от друга. Именно тук се крие и чарът им, разбира се – да предизвикаме порядките и свенливостта, да си говорим открито за секса и за това, което така или иначе се случва в главите и в спалните ни.

За успешното балансиране обаче се изисква не само талантлив автор, но и четец, който дава всичко от себе си, за да представи историята по най-интригуващия и забавен начин, включително чрез спонтанни импровизации. В крайна сметка, този формат е представление. Различно е, когато четеш сборник с разкази вкъщи и разчиташ само на въображението си, но в конкретната среда ние не сме читатели, а слушатели. Необходимо е малко повече от добър текст, за да се задържи вниманието ни.

На 4 ноември, въпреки всички известни имена и познати гласове на сцената (казвам гласове, защото от моето място лица не се виждаха), за мен единственото впечатляващо представяне беше на Юлиан Вергов, който малко по-рано беше очаровал публиката в „Козата или коя е Силвия“. Признавам, че съм пристрастна спрямо него, но така или иначе само щях да съм два пъти по-разочарована, ако неговото четене не беше сполучливо. За моя радост, той се представи чудесно, импровизираше, вметваше набързо лични примери и коментари и успя да ни събуди и разсмее.

Когато чуете „Мръсни приказки“, може би си представяте истории, които будят неудобство. В събота обаче неудобството идваше основно от „залата“ в която се провеждаше събитието. В основната си роля на нощен клуб Carrusel Club е едно от хубавите заведения в София, но имайки предвид големия интерес, който приказките предизвикват през последните години, мисля, че е крайно време да се помисли за нова форма на представяне в по-подходящо място.

За мен събота представляваше дългоочаквана първа среща, която в преобладаващата си част беше разочароваща, но пък ме вдъхнови за тази статия. В неделя предпочетох един по-добре познат и гарантирано удовлетворяващ любим – театъра. С мръсните приказки обаче може да се срещнем отново. Все пак „И утре ще има нощ“.

[ + ]