fb
Ревюта

Кога децата казват „Нъцки!“

1 мин.

Поезията на Виктор Самуилов вероятно е наслада за детските уши и кошмар за възрастните, които забравят, че са били деца. Неговите стихове смело разкриват лицемерните нравоучения на порасналите, убедени, че децата не забелязват и не разбират грешките, които всички ние допускаме. Писателят понякога показва тъжното, понякога – смешното в злободневните ситуации. Често представя гледната точка на социално слабите – пенсионери или родители, чакащи заплата. Умее да критикува възрастните и го прави с чувство за хумор и елегантност, която не осмива и не нагрубява директно, но оставя неприятен вкус, ако имаш трески за дялане.

Така характерните за творчеството на Виктор Самуилов черти ще откриете и в най-новата му книга „Нъцки“ (изд. „Жанет 45“). С оранжево-червената си корица тя излъчва жизнерадостност, но и показва, че трябва да подходим с особено внимание към 38-те стихотворения в нея. А те са и забавни, и жужащи като стършелчета. Разказват за баби и дядовци, за родители и детски пакости. И в тази книга Самуилов не е пропуснал да ни припомни детския поглед към света на порасналите. С характерното си майсторство, в стихотворения като „След страшния грип“, „И БРАВО е вълшебна дума“,  „Децата на този свят“, „Неделно гледане“, „Омразният въпрос“ писателят предлага възможните отговори на децата спрямо противоречивото поведение на възрастните.

Цялото ревю можете да прочетете в сайта „Детски книги“.

[ + ]