fb
Ревюта

„Омъжена за Бутан“ – докато смъртта ни раздели и след това

5 мин.

„Твърде малко хора са чували за Бутан. Това е лошо за света, който трябва да знае, че съществува такова място, но е добре за Бутан, скътан дълбоко в Хималаите между Тибет и Индия.“

В интернет няма много информация за Бутан. Бях чувала за страната, но знаех само за съществуването й, нищо повече. „Омъжена за Бутан“ (изд. „Вакон“) на Линда Лийминг ме привлече с корицата си и още преди да погледна анотацията й разбрах, че ще я прочета. Радвам се, че се доверих на красивата опаковка, защото се отказа, че съм попаднала на съкровище, преспапие, побрало малкото кралство в себе си. Освен че научих много за непознатата култура, списъкът ми с мечтани дестинации се увеличи с още една.

Линда Лийминг е журналистка на свободна практика. Тя документира множеството си пътешествия по света и статиите й за тях са издадени в известни американски списания. За пръв път посещава Бутан през 1994 г. и толкова й харесва, че скоро отново се връща и се установява там за постоянно. Новият й дом е столицата Тхимпху, където работи като учителка. В училището среща и съпруга си – местен художник, и до ден днешен живее с него в къща до реката. 

Книгата е изградена на базата на контраста между Бутан и останалия свят. Постоянно има сравнения между предишния и сегашния живот на Линда. Като начало, хората са много по-различни от познатото ни. Бутанците са мълчаливи и сдържани, но се държат топло с всички. Те са изключително спокойни. Времето, което ни тревожи, тях сякаш ги подминава. Не е проблем, ако закъснееш, уговорените часове са условни. Народът е силно религиозен и вярва в прераждането – смята, че щом не си направил нещо навреме, то не е трябвало да стане в този живот. Затова и смъртта не ги притеснява. Тя е преход към следващ живот, продължение, а не край.

Вдъхновяващо е как бутанците с лекота се примиряват с неизбежността й, как дори приветстват идването й и с нетърпение очакват следващото си прераждане. Вместо да се борят с бурния поток на времето се оставят да ги носи, радват се на малките неща от ежедневието и отхвърлят неволите с лека ръка. Трудно ми беше да повярвам, че човек може да живее, без да премисля отново и отново.

Линда и съпругът й Пхурба Намгял (снимка: Speaking of China)

Освен като пътепис, на „Омъжена за Бутан“ може да се гледа и като на наръчник за щастие. Бутанците, които Линда среща всеки ден, я учат как да се радва на живота. Един от най-важните й уроци е да не обвързвате благоденствието си с удобства. Така или иначе улесненията, на които ние сме свикнали, в Бутан са дефицитни. В много от къщите няма течаща вода или пералня. Културният шок е съвсем подобаващ – на моменти най-обикновени ситуации, като липсата на вода при нужда от душ, пречупват авторката. В крайна сметка обаче Линда дава по-малко, отколкото получава. Отказва се от удобствата, но създава дом, където не са й нужни, за да живее добре.

Животът в Бутан може да се приеме като отшелничество от технологиите на модерния свят. Има коли, компютри и телефони, но хората не им робуват, не са зависими от всяко иззвъняване. Парите са в обращение, но замяната на стока за друга също важи. Не са повлияни така силно от технологичното развитие, живеят като предците си. Бутанците са духовно извисени, материалното благо е далеч от тях. Изглежда, че са по-щастливи, именно защото имат малко.

Природата също подчертава духа на страната. И тя сякаш е срамежлива и потайна, скрила кралството високо в планините. Там пребивават бенгалски тигри, въпреки че не е естественият им хабитат. Тези животни са доказателство, че или се приспособяваш към нова среда, или не оцеляваш. Така и бутанците се справят с живота. Освен на боговете, те се подчиняват и на заобикалящото ги. Дъждовният сезон взема много жертви, унищожава реколти и разрушава пътища, но бутанците все пак го чакат с нетърпение. Самата авторка споделя в блога, че това е най-красивото време от годината. 

Описанието на Бутан малко ми напомни за българските села високо в планините. И тук хората са бедни, природата е красива, а на някои места съвременните технологии не влизат в употреба. Мирогледът ни обаче е твърде различен. Постоянно намираме причини да се тревожим. Сякаш още не сме съзрели достатъчно, за да достигнем начина на мислене на бутанците. Но пък ако има кой да опише и нашите скрити съкровища с такава страст, с каквато е описан Бутан, то вярвам, че те ще бъдат много по-посещавани.  

Горещо препоръчвам „Омъжена за Бутан“. Линда борави умело с думите, езикът й е прост, но увлекателен, стреми се да предаде всичко подробно, за да се почувстваш потопен в преживяването, но детайлите не са толкова много, че да те отегчат. Освен че от разказа й ще научите тайните на малкото кралство, ще станете част от приключението на една жена, която е тръгнала по трудния път към щастието, започва живота си отначало и претърпява коренна промяна. 

Когато прочетете книгата, не споделяйте на много хора за Бутан. Оставете ги сами да разкрият тайните му, когато времето е подходящо. Но и никога не забравяйте Земята на Дракона, райското кътче, където духовното е надмогнало материалното и истински щастливи са всички, които са го осъзнали.

[ + ]