Днес ви срещаме с Емил Ценов, а поводът е излизането на новата му книга „Корнелия” – трилър с елементи на исторически роман. Сюжетът на романа започва през 2012 година, когато иманяри се натъкват на сензационна находка близо до Благоевград – гробницата на почти неизвестната на историците императрица на Рим Корнелия Супера. Намереното при останките ѝ ще преплете в сложна схема съдбите на хора от различни държави и социални слоеве.
Емил Ценов е роден в Благоевград. Има магистърски степени по Английска филология от СУ „Св. Климент Охридски“ и по Бизнес администрация от INSEAD, Франция. От 2000 година живее в Австрия, където работи и преподава в областта на маркетинга и стратегията.
И двете му книги – сборникът с разкази „Боговете на града“ и романът „Корнелия” – могат да бъдат закупени като книжно издание, електронна или аудиокнига само от сайта на автора tsenovbooks.com.
Цялото ти образование и професионална кариера е в областта на бизнеса. В последните години дори си близо до космическите технологии. Защо пишеш?
Всъщност съм завършил и английска филология именно заради интересът ми към литературата. Винаги съм обичал да пиша и за мен това е най-висшата форма на себеизразяване. Писането трябва да идва като естествена необходимост и според мен това дали пишеш по принцип няма много общо с образованието и кариерата. Те имат влияние по-скоро върху темите, които отразяваш и на речника, който използваш. Около писането на книги винаги е имало известна митологизация. Тя, разбира се, е в полза на „установените“ автори, които са превърнали това в своя професия. Литературата обаче е една от най-демократичните области; всеки може да напише нещо. Друг е въпросът дали някой ще иска да го прочете и особено дали ще го направи повторно. За да ти окаже читателят такъв комплимент, трябва да имаш и талант. Някои технически прийоми могат да се научат; езикът, историите и идеите трябва да ти идват отвътре.
Книгите ти са обърнати навътре към човешките отношения и поведението на отделния човек в екстремни ситуации. От къде идва този интерес?
Маркетингът, който е моя професия, се занимава именно с човешкото поведение (например, при избора на продукти, изследване на ефекта на комуникацията и т.н.). Освен това съм любопитен по природа. Винаги си задавам въпроса защо точно се случва едно явление или защо хората се държат по различен начин в различни ситуации.
Разкажи повече за творческия процес – от къде черпиш сюжетите?
Ще бъда честен – те просто се появяват в главата ми и за мен остава само да ги запиша на хартия. Понякога има и конкретни ситуации, които стават катализатори за цялата история. При „Корнелия“ това беше една случка от времето, когато бях ученик и колекционирането на монети беше на мода в родния ми Благоевград. Тогава ми показаха монета на същата императрица, Корнелия Супера, за която става въпрос в книгата. Бях впечатлен, защото знаех, че е много рядка. Оказа се много добър фалшификат.
Романът „Корнелия” разказва история, в която се преплитат множество човешки съдби от различни епохи. Има ли съществени разлики в емоциите и начина на мислене на човека днес и някога в Древен Рим?
Дълбоко вярвам, че човешката природа не се е изменила съществено от праисторически времена. Да, технологиите са се изменили, но хората продължават да обичат, мразят, лъжат, манипулират, страдат както преди. Ако отидете в Помпей, ще видите, че в основата си начинът на живот на римляните не се е различавал значително от днешния. Нямали са електричество и интернет, но са имали заведения за бързо хранене, театри, банки, магазини, администрация, дори трудова борса. Да не забравяме, че в основата на днешната западна цивилизация са същите древногръцки философски идеи, които римляните са приели и доразвили.
Подобно на героите в сборника с разкази „Боговете на града” и в романа „Корнелия” си пестелив на епитети и описания, но затова пък действието се развива на висока скорост. Колко важна е добрата история за теб?
Добрата литература практически винаги е основана на интересна история. Имам чувството, че в последните десетилетия се прие за нормално авторът да не ни разказва нищо освен собствените си терзания и импресии от живота. На мен това не ми е интересно. Искам читателите ми да открият посланието ми именно чрез добра история, която се чете лесно и те увлича.
Всички женски образи в романа са много силни, но римската императрица Корнелия безспорно се отличава. Какво я прави толкова необикновена за времето си жена?
От древните източници не знаем практически нищо за Корнелия Супера, освен това, че е била съпруга на кратко управлявалия император. Така че образът на Корнелия в романа е въображаем. Тя прилича на много римски матрони в това, че е лоялна, суеверна и практична. В същото време Корнелия има нови идеи за ролята на жената в обществото и бъдещето на Римската държава.
Книгата е много прецизна както в описанието на историческите сцени, така и на специфични полицейски или технически детайли. Допита ли се до нечие професионално мнение в тази насока?
Пиша този роман с известни прекъсвания от 2005 г. През това време събрах много голямо количество информация от исторически, нумизматични и други източници, за да бъде книгата възможно най-близо до реалността. Истинската работа по писането се случи в последната година, когато неусетно това се превърна в проект с участието на много хора. С консултации ми помагаха професионалисти по криминология, литература, история и нумизматика. Те са споменати в посвещението на книгата.
Сюжетът на книгата ни връща към 2012 г., когато присъствието на мафиотските структури в обществото е особено е осезаемо. Много неща за последните осем години в България са се променили, но с какво според теб не успява да се раздели българинът?
Не мисля, че много неща са се променили от 2012 година насам. По-скоро събитията през този период извадиха на повърхността някои от най-лошите ни тенденции. Това, от което изглежда ни е най-трудно да се отървем, е провинциалното мислене. Всъщност днешните български земи са били провинции не само на Рим, но и на Византия и Турция. Явно това е оказало дълбоко въздействие върху начина ни на мислене. Затова продължаваме да разчитаме на някой друг, там далеч в Рим или Брюксел, да реши собствените ни проблеми.
Интервюто е препубликувано със съкращения от bulgaren.org.
