Перфектното лятно четиво е това, чието действие се развива на плажа. С „Остров Камино“ (изд. „Обсидиан“) американският писател Джон Гришам изненада всички свои читатели, предлагайки им сюжет, в който адвокатите са кът. А когато е намесено и името на Франсис Скот Фицджералд, историята веднага става още по-апетитна.
„Остров Камино“ е книга за книгите – за писането, за стойността и за кражбата им. Гришам открехва завесата на бизнеса с безценни издания и разкрива колко добре трябва да си планирал всичко (и колко стабилни връзки трябва да имаш, естествено), за да се сдобиеш с първите и подписани екземпляри като „Спасителят в ръжта“ от Дж. Д. Селинджър или „Собствена стая“ от Вирджиния Улф.
В първата глава авторът ни отвежда в Принстънския университет, където след добре планиран обир биват откраднати петте оригинални ръкописа на романите на Франсис Скот Фицджералд. Започва голямо разследване, което на всяка крачка се озовава в задънена улица – не са хванати всички замесени, няма поискан откуп, а времето изтича.
Борещата се с писателски застой Мърсър Ман е въвлечена в план, който е последната надежда за намирането на ценните ръкописи. Тя трябва да се сближи с Брус Кейбъл – очарователният и интелигентен съдържател на най-проспериращата книжарница във Флорида. Носещите се слухове за колекционерското му хоби вдъхват надежда на ФБР, че може би скоро ще се доберат до отговорите на изникналите въпроси.
За пръв път чета Джон Гришам и не съм запозната със стила му в останалите му творби. „Остров Камино“ обаче притежава нужните елементи за успех – интересно място на действието, заплетени обстоятелства и реална обичана личност, каквато е Фицджералд. Въпреки че не успях да се отърся от усещането, че чета сценарий на филм, продължавах да отгръщам страниците. През цялото време очаквах да се случи нещо неочаквано, но тези моменти бяха малко на брой. Сюжетът има потенциал за развитие, който според мен не е разгърнат докрай. Писателската дейност, литературните обиколки и всичко, свързано с антикварните издания, са в центъра на книгата, като сюжета и героите са оставени на заден план.
Джон Гришам (снимка: Cavalier House Books)
Детайлите около колекционирането на първи издания и ръкописи може да запали всеки читател да се поинтересува повече по темата. Дори да знаем, че това е изключително скъпо и рисковано хоби, повярвайте ми, ще проверите тук-там за любимите ви произведения.
Представянето на „Остров Камино“ беше придружено от литературно турне, което авторът не е правил от двайсет и пет години насам. Или, както Гришам споделя пред NRP:
През годините се чувствах виновен, че не излизах навън и не обикалях, за да поговоря с книжари, фенове и читатели. Четейки за нова или стара книжарница, си мислех, че наистина трябва да отида там, да кажа „Здравейте“ и „Благодаря“ за това, че продават книгите ми. Да се срещна с фенове и да подпиша издания за тях.
В интервюто си той казва, че има нещо общо между него и главния герой Брус Кейбъл (не, не си е признал, че търгува с ръкописи :)) – той също колекционира първи издания. Сред тях са творби на Ърнест Хемингуей, Уилям Фокнър и Дж. Д. Стайнбек. Джон Гришам обаче не споделя правилата за писане на чаровния Брус Кейбъл:
Друга първолашка грешка е да въведеш двайсет герои още в първа глава. Петима е предостатъчно и не обърква читателя. След това, ако усетиш нужда да надникнеш в речника, търси трисрична дума или по-кратка. Аз имам богат речник, но нищо не ме дразни, колкото писател, който се фука с дълги думи, които виждам за пръв път. После – моля ви, моля ви, оформяйте диалога като пряка реч, иначе е объркващо. Пето правило: повечето писатели казват твърде много, затова винаги търси какво да изхвърлиш, например излишни изречения или ненужни сцени. Мога да продължавам.
Ако искате да надникнете в книгата, може да го направите тук, където Мърсър и Брус Кейбъл стоят на верандата и си говорят за това лесно ли е да за един писател да се прехранва само с писане.
