С настъпването на лятото и по повод Деня на детето БНТ ще зарадва зрителите с нов сериал по мотиви от романа „Островът“ на Александър Секулов, а Издателска къща „Хермес“ ще изненада читателите с ново издание на романа. На 1 юни от 14:00 ч. писателят ще се включи в Пролетния базар на книгата 2019 г. и ще очаква всички малки и големи читатели на щанд №325. Срещата ще се проведе с медийната подкрепа на „Аз чета“.
Всяко лято тринайсетгодишният Николас, цар на войната, и опасният инат Алекс, на осем години, прекарват ваканцията си на малък гръцки остров. Там живее техният добър приятел, албанчето Армандо – цар на мира. Неочаквано на острова пристигат техни връстници за международен курс по подводно гмуркане.
Между двете групи започва безмилостно съперничество. Истинска битка. Не само кой да владее загадъчната скала в морето, но и за сърцето на една кралица с присмехулни очи. Всяко дете е само срещу всички, а всички – заедно срещу опасната буря.
Докато момчетата не разберат със сърцата си, че любовта е само едно щастливо корабокрушение, в което се молиш да не те открият.
„…най-добрата детска книга у нас през последните 20 години…“
Александър Кръстев, „Аз чета“
„Вълнуваща и вълшебна… книга за деца, доставяща истинска наслада на читатели от всички възрасти.“
Теодора Димитрова
„Думите на Александър Секулов са птици – неуловими и обичани от вятъра.“
Лидия Кирилова
Първият епизод на 8-серийния игрален филм „Островът на сините птици“, създаден по мотиви от книгата, ще бъде излъчен на 1 юни. Режисьори са Кристина Грозева и Петър Вълчанов, а в главните роли ще бъдат: Матей Бърнев, Деян Профиров, Калоян Христов, Ирина Вълкова и Антониа Димитрова.
И сериалът, и книгата проследяват едно приключение, пропито с аромат на лято море и безгрижно детство. Една вълнуваща история, в която цялото семейство може да се потопи.
За автора
Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“,„Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Гравьор на сънища“ и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“, „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за драматургия за пиесата „Няма ток за електрическия стол“ и „Дебелянов и ангелите“.
Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“ и „Иван Николов“.
Откъс
Ние сме птици в светлината на Егея.
Реем се над блестящата вода, докато крила и ветрове ни отведат над малкото гръцко островче Афитос – триъгълна кърпичка от варовиков камък, забравена от богове и разсеяни картографи.
Източната му страна е пуста, висока, с врязани в скалите невидими заливи, крили с векове пирати, бягащи от бреговете на Кападокия и Родос.
На север, към Гърция, гледат белите къщи, струпани около стара венецианска крепост с два бронзови лъва, високият хълм и ласкавият Залив на рибарите.
На югозапад бреговете се снишават и покриват с борове, маслинови и портокалови горички, галени от топлите ветрове, идващи от Либийската пустиня…
Е, това е островчето. В картите е само безименна точица. Можем да го обиколим за половин час, носени от ветровете, духащи от трите му страни.
Източният кападокийски вятър е сух, остър, с мирис на пръст, внезапен.
Северният от континента винаги води пред себе си стадо дъждовни облаци. Иде бавно и се вижда отдалеч. Появи ли се сива черта на хоризонта, кепенците на къщите се затварят с трясък, рибарите хукват да проверяват привързаните лодки; дори глинените птици над портите настръхват в изсивялата светлина.
От пустото море идва югозападният вятър. Горещ, постоянен, той носи червеникави прашинки от Либийската пустиня, трае повече от седмица и полепва по лицето като пареща сянка. Случвало се е да духа толкова дълго и силно, че обичайното течение около острова променя посоката си. „Накрая дори октоподите искат да летят“, завършва разказа за необичайното явление Таки Върлината, единственият професионален рибар на острова и пазач на фара.
През тъмните и влажни зимни месеци на острова има не повече от дузина жители; другите се изнасят към континента с последните фериботи в средата на ноември. Останалите живеят с добре подготвени запаси. При спешна необходимост от храна или лекар викат граничния катер.
Но зимата сега е само спомен.
Прозрачен юни е. От фурничката на кирия Мадалена се издига тънък мирис на добре препечени хлябове, бюреци и сладкиши с брашно от фурми.
Няколко тежки удара на сатъра оповестяват, че албанецът Мирто разфасова вкусна телешка плешка.
Скоро макарата с бяло-синьото знаме ще заскърца и то ще се развее над старата венецианска крепост.
Малцината летовници, останали верни на щастливо открития остров, излизат на терасите си, поглъщат с лакоми очи светлината и кожите им стават прозрачни с издигането на слънцето.
Всички са тук в красивото повторение на живота. Дори да сме забравили някого, то той няма да закъснее да се появи; без обида ще ни кимне, а в очите му ще се чете насмешливо щастливото: „Не може без мен, нали?“.
Не може, разбира се.
Вдигаме се във въздуха. Островът под нас се смалява като ирис на птица. Мъдри и силни, уверени, каквито сме или поне мечтаем да бъдем, ние вече знаем, че в лятото няма време, а само светлина. Светлината е невидимият пясък в часовника на лятото. Вероятно затова най-голямата измислена мерна единица за пътуване в тъмния и пуст Космос е светлинната година. И всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето, ветровете и мириса на горещи треви, ни подарява светлинна година живот.
Ние сме птици и летим.
