Освалдс Зебрис е представител на съвременната латвийска литература. Роден е през 1975 г., завършва икономика и работи в няколко международни компании. Чувствителността му към социалните проблеми обаче променя посоката на професионалното му развитие и той започва да се занимава с журналистика.
Още първият му литературен опит – сборник с кратки разкази – му носи неочаквана популярност сред латвийската публика, както и годишната литературна награда на Латвия за 2010 г. за дебют. Успехът продължава и със следващата му книга – „В сянката на Петльов връх“. Историческият роман получава не само номинацията на литературната награда на Латвия за 2015 г., но е отличен и с Наградата на Европейския съюз за литература.
Латвийският писател гостува в София заедно с естонския си колега Пааво Мацин по повод „Дни на Европейската награда за литература“, организирани от издателство „Парадокс“ с подкрепата на програма „Творческа Европа“ в рамките на Пролетния базар на книгата. Вижте какво ни разказа той за творчеството си:
Какво е характерно за съвременната латвийска литература, на която сте представител?
Мога да кажа две неща. След като отново получихме независимост, в продължение на петнайсет години основната тема в нашата литература беше историята на Латвия. Голямо внимание се обръщаше на XX век, понеже тогава станахме независими два пъти – първо през 1918 г. и после през 1991 г., след като ни окупира Съветският съюз. Ето защо историята дълго време беше основният мотив в литературата. Сега нещата се променят, новото поколение млади писатели става все по-социално ориентирано и се интересува от теми като правата на човека.
Когато говорим за бъдещето на латвийската литературата, мога да надникна в него, защото съм експерт в комисия, която разпределя държавното финансиране в сектора. Определена сума от държавния бюджет се отделя за подкрепа на литературата и заедно с още няколко души четем излизащите книги, за да определим кой ще получи финансирането. Преобладаващата и ярко очертаваща се тема в момента е правата на жените, представена от различни гледни точки.
Полагат ли се специални усилия в страната в подкрепа на литературата?
Мога да разкажа за актуалните литературни процеси като цяло, които текат и в трите балтийски страни – Естония, Латвия и Литва. Ключов е въпросът за експорта на нашата литература. Всяка една от страните се опитва да организира по свой начин този експорт и да подкрепя авторите си чрез маркетинг, да ги представя по време на литературни панаири и т.н. Това е основната задача – износът на литературата ни.
Прилагат ли се конкретни държавни мерки в Латвия?
Мога да посоча три. Много голямо внимание се обръща на програмата за подготовка на преводачи. Стремежът е в различни страни по света да се намерят хора, които владеят латвийски език и биха могли да се заемат с преводи директно от него. Причината е, че досега винаги сме работили с преводи през английски на други езици. Втората е маркетирането на автори, които се приемат за перспективни. Третата е Европейската награда за литература, която ни съдейства за експорта. Няколко страни, които се интересуват от дадена книга, веднага предприемат действия по осъществяване на превод на базата на получената покрай наградата информация.
Описването на конкретен исторически период и събития, както Вие правите в „В сянката на Петльов връх“, е отговорна задача. Как подходихте към пресъздаването на този период?
Аз не съм историк, така че изследвах този период повече от година. Четох дневници, романи, които са излезли в Латвия по онова време, както и вестници. Това са основните ми източници на информация. Целта ми беше да пресъздам една точна картина на Рига и хората, които са живели тогава.
Смята се, че това е исторически роман, но това е много широко название. Романът ми излезе като част от поредица от тринайсет книги за историята на Латвия. „В сянката на Петльов връх“ е първата и разглежда 1905 г. Аз и още тринайсет автори избрахме да пишем за определен период, като оттам нататък всеки интерпретираше историята както прецени, било то чрез криминален или любовен роман. Подходът на някои от тях беше да я пресъздадат много детайлно и по-късно получиха критики от историци, че не са го направили достоверно, но те просто така са решили. Аз лично си поставих за цел да представя достоверно епохата, за която пиша, и това ми отне много време.
Зависима ли е „В сянката на Петльов връх“ от останалите книги в поредицата?
Романът е напълно автономен. Само брандът е общ.
Имате ли наблюдения как възприемат книгите различните по националност читатели – сънародниците Ви, за чиято история пишете, и чуждестранните читатели, които вероятно за пръв път научават историята на Латвия?
Ключовият момент от книгата е въпросът за моралния избор, който правим – мъжеството и липсата на мъжество. Главният ми герой не е способен да надигне глас срещу масата. Той разбира своята неспособност и се чувства виновен за това, че е страхливец. В течение на сюжета той не успява да понесе тази тежест, товара на вината, и се прекършва. Историческият разказ за 1905 г. представлява сцена на този морален избор, които героят трябва да направи. Питахте как възприемат книгата хората от различни националности – те могат да се поставят в същия морален контекст като героя. Според мен всеки може, макар исторически нещата да са различни.
В кой жанр се чувствате по-удобно – писането на исторически или художествен текст?
Художествен. Историческата страна ми е много интересна, за да разбера корените си, но това не е основният повод да стана писател. За да пишеш роман – да живееш с една идея най-малкото година, темата трябва да е достатъчно важна и емоционално значимо за теб самия. За мен мъжеството или липсата на мъжество е такава тема. Току-що приключих нова книга за младежите от Рига. Главната героиня е на шестнайсет и притежава мъжеството, което липсва на персонажа ми от „В сянката на Петльов връх“. Едната книга е за страха, другата – за мъжеството.
Как се отрази на кариерата Ви спечелването на Европейската награда за литература?
Това е четвъртият превод на книгата, предстоят още два във Франция и в Италия. Уверен съм, че това не би станало без наградата. Освен това написах книгата преди пет години, а все още разказвам за нея. Благодарен съм на Европейския съюз за тази възможност.
Снимка на публикацията: LETA
