Вал Стоева вече ви е запознала с мечето Падингтън от Тъмно Перу, което живее у семейство Браун на ул. „Уиндзор гардънс” 32. Честно казано, и аз отначало си помислих, че той много прилича на по-известния си събрат Мечо Пух. Обаче освен известна външна прилика и страстта към сладкото (мармалад, в случая на Падингтън), мечето от тъмно Перу се оказа със съвсем друг характер.
Падингтън е мече със собствено мнение, с вродено любопитство към всичко ново и непознато и приключенски характер. Е, първоначално заниманията му не изглеждат като приключения, но някак все така се получава, че нещата с мечето леко се объркват. Така става, когато отива със семейството на пикник край реката или, воден от добри чувства, решава да измайстори собственолапно поставка за списания и вестници за г-н Браун, да занесе прането на обществена пералня или пък да приготви специален обяд за болните г-н и г-жа Браун. Резултатите винаги са доста далече от намеренията на мечето.
Обаче Падингтън нямаше да е Падингтън, ако не притежаваше специално очарование и не предизвикваше разбиране и съчувствие у хората, които не се стърпяват и му помагат. А понякога особеното мнение, здравомислието и упоритостта на Падинггтън водят до неочаквани резултати. Например, когато той и приятелят му г-н Грубер отиват на търг. Докато схване правилата на наддаването мечето се оказва собственик на нежелано сандъче с инструменти. Но когато се открива възможност да купи старинна сребърна стойка за мармалад, Падингтън сключва най-изгодната сделка и предизвиква възхищението дори на г-жа Бърд.
Или пък когато цялото семейство отива да гледа филм. Мечето никога преди не е стъпвало в кино и е изумено. Останалите зрители обаче не са очаровани от неговите викове, капещ сладолед и коментари на висок глас. За съжаление, г-н Реджиналд Клоув, който трябва да свири на издигащ се от сцената орган, наранява ръката си и е невъзможно да направи изпълнението си с една ръка. Не и докато едно услужливо меченце не се наеме да прелиства партитурата. Бурните аплодисменти накрая са заслужени и то не само за музиканта.
А нали не си мислите, че вторият рожден ден на Падингтън за годината може да премине стандартно, пък дори и с официална вечеря в доста скъп и изискан ресторант? Проблемите започват още на входа, когато от ресторанта отказват да пуснат мече без вечерно облекло. Падингтън е възмутен – той се е изкъпал точно преди тръгване (къпането е неприятна и излишна дейност според него). С обяснението, че е с вечерна козина и с настоятелно вперен в келнера поглед, мечето е допуснато да влезе. Следва ново затруднение – Падингтън си поръчва… сандвичи с мармалад. Това според него е страхотен специалитет и той иска да опита как го правят в такова престижно заведение.
Въобще, поведението на рожденика цяла вечер всява смут сред келнерите и управителя, но пък печели неочакван гост на масата на семейство Браун и нов почитател на нашия Падингтън. Такъв станах и аз – нов почитател на своенравното и любопитно меченце.
Вижте и ревюто на Вал „Отново за ПАДНГТН” и „Падингтън идва на помощ“.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
