Случвало ли ви се е да изживеете сцена от филм? Минавате покрай магазин, виждате нещо. Подминавате. След 2 секунди осъзнавате какво сте видели и се връщате… И на мен не ми се беше случвало до днес. Минавайки покрай една книжарница видях надписa – „Това съм аз, Луси“.
„Голяма работа“ ще кажете. :) Просто така се казва най-добрата ми приятелка. Реших да купя книжката, която очевидно бе за „прохождащи тинейджърки“ (с моите 23 вече тотално съм извън категорията). Та, след заветните 5 лв. (Много добра цена – поздравление – все пак книгата е с големи букви и е 170 страници. Повече би било обир.) нямах търпение да отворя книжката. Това е като да видиш любимите ти стари бонбони „Лакта“, които в детството ти са били толкова вълшебни. Оказа се, че книгата е под формата на дневник (и как иначе :)). И всичко беше толкова магично познато. Завърнах се отново на 12, като дори си припомних моя дневник (Хич не ми се подигравайте!!! Знаете ли колко беше модерно?). И наистина, това позабравено приключение ме привлече дотолкова, че 3 часа не успях да се отлепя и бях на косъм да остана във влака на метрото, когато отива на „Младост“ 1 да върти някъде в неизвестността. Но нещото, което най-много ме зарадва, че ни най-малко не съм се отдалечила от този свят – имам предвид, че знаех какво означават всички думички (все пак е толкова яко да използваш тийн езика), а и ситуациите бяха толкова тривиално чаровни, че кой ли не е изпадал в тях. Не е зле за момент поне да забравиш светa на „Сексът и градът“, в който всичко се върти около секса, и да се потопиш в тривиалността на: „Леле, той ме поздрави по коридора“.
Та, ако ви се наложи да си припомните близкото минало и не можете да намерите тайно кътания си дневник – обърнете се към този на Луси. А аз моята Луси определено ще я изненадам с книжка от поредицата (имало и други!!!) и преснимана страничка от неговият първоизточник . И ако някой ви се смее, че четете детски книжки – кажете, че е за Луси. Няма да е пълна лъжа.
Може би и авторката да кажа, а? Кели Маккеийн – „Това съм аз, Луси!“ е името на поредицата, а „Пълна промяна“ – на заветната книжка.
Е, така де, Алекс – няма само ти да четеш Тина Бамбина!!! Гледам да не изоставам.
