Поетесата Петя Кокудева пътешества по света и като всеки писател – събира истории. Днес тя разказва за Деня на книгите в Бали или Денят на Сарасвати. Като много балийски празници, и този се отбелязва на всеки шест месеца (или точно на всеки 210 дни) и се празнува винаги в съботата на Watugunung (последната седмица на балийския календар). Макар следващият празник на книгата да е далеч, препубликуваме историята на този чуден празник със специалното разрешение на Петя.
В деня, наречен Pangredanan, хората от остров Бали събират всички книги в дома си и внимателно ги почистват и пребърсват. Това е Денят на Подготовката. На другия ден е същинският празник – Денят на знанието и на богинята Сарасвати, която неслучайно е красива – това иде да покаже, че знанието е интересно, вълнуващо. През този ден, на книгите, също като на богове, се поднасят обичайните за Бали „offerings“ – красиво изплетени кошнички от палмови листа, с цветя и плодове вътре. Това се случва в домовете, храмовете и офисите.
Вечерта на празника, наречена Malam Sastra, вкъщи всеки чете – може да бъде религиозна книга или пък друга, каквато поиска. Денят след Сарасвати се нарича Banyu Pinaruh (третият ден от празника), което значи “мъдростта на водата”. Хората отиват да се изкъпят в морето и да се помолят знанието да тече към и през тях като пречистваща вода.
Да имаш празник, посветен на знанието и книгите, е лесно. Много нации го имат. То е предимно конструкт на ума, на интелектуалното, и минава главно в думи. Обаче да имаш тридневен ритуал, посветен на знанието, изпълнен с Практически дейности – почистване, приготвяне на кошнички, четене, къпане – това вече изисква известна посветеност, възпитава реална, осезаема връзка с това, което празнуваш. То е Правене, а не Говорене.
(Да не говорим, че ужасно ми харесва идеята за това, че знанието може и да не те споходи, т.е че трябва да се молиш да те споходи. В разрез с нашата нафукана увереност, че всичкото знание лежи достъпно на един клик – б.а.)
