Обожавам да чета YA книги и се нахвърлям на всяка творба от жанра веднага щом разбера за нея. Така се случи и с „Парцалена принцеса“ (изд. „Егмонт България“). Очакванията ми бяха високи и книгата ги оправда.
Началото определено приковава вниманието с необичайната професия на главната героиня Ела, която е готова да направи всичко, за да оцелее след смъртта на майка си. Никога не е виждала баща си и не знае нищо за него, докато един ден изневиделица не се появява Калъм Роял, които твърди, че е най-добрият му приятел, както и неин настойник след смъртта му. Ела няма друг избор, освен да тръгне с непознатия богаташ, но не се дава без бой.
И макар да не трябва да се притеснява дали има покрив над главата си, единственото, което семейство Роял донася на Ела, е повече неприятности и усложнения. Петимата синове на Калъм са решени да превърнат живота й в истински ад. Или поне в началото… Всеки от персонажите има своя сълзлива история, която го е променила.
Тъй като книгата все пак е YA, любовната история не чака дълго и се появява още в началото. Рийд постепенно се влюбва в новата си доведена сестра, но не го признава. Това, от своя страна, довежда до много интересни ситуации, изпълнени с напрежение между двамата герои.
Всички се превъзнасят по историята на Рийд, но аз не останах очарована от персонажа му. Твърде престорен е, на моменти направо биполярен, и няма плавен преход в развитието на характера му. Липсата на дълбочина прави героя да изглежда прекалено измислен в преследването си на „идеалното момче“.
От друга страна, наистина се влюбих в Истън. Искри не липсват и тук, защото главната героиня е раздвоена – не говори много добре за нея и все пак не е чак толкова дразнещо. Истън успя да ме спечели с изречението:
Няма проблем, че си представяш Рийд, аз също си представям друга.
Стилът на писане на Ерин Уот е точно такъв, какъвто трябва да бъде в една романтична история – много лек, без да бъде опростен. Напрежението присъства, а действието се развива достатъчно бързо, без да е прекалено припряно или толкова мудно, че да те откаже от четенето.
Финалът обаче не ми хареса. Изглежда като отчаян опит на Уот да задържи вниманието, за да може да издаде продължение. По мое мнение, книгата щеше да бъде много по-добра, ако имаше подобаваш завършек, без насилени продължения, които с нищо не допринасят към сюжета.
В заключение ще кажа, че „Парцалена принцеса“ е приятно, увлекателно четиво, което успява да те погълне, въпреки че от самото начало знаеш как ще свърши. Книжката се чете спокойно за няколко часа и добрите моменти са повече от недостатъците.
