В “Първа равносметка след апокалипсиса” (изд. „Colibri“) Фредерик Бегбеде споделя разбиранията си за книгата, романа, литературата и тяхното бъдеще. И понеже според него началото на края вече се е състояло (със създаването на електронната книга), той прави своя класация на 100-те най-велики книги, като предлага да почетем, преди да е станало твърде късно, и да се спасяваме.
Бегбеде създава сто есета върху 99 книги и един музикален албум – кратък пътеводител в света на литературата, който не гарантира вярната посока, но изгубването е най-хубавата част.
Понякога само една дума е достатъчна, за да се разгори въображението ни и да ни накара да искаме, без значение дали чувстваме “признателност или злост”. Това прави “Първа равносметка след апокалипсиса” – запалва. Кара ни да изпитваме чувства към книгата, за която четем. Да я пожелаем, да се запитаме дали тя е сродната ни душа и дали можем да се свържем с нея завинаги.
Текстовете на Бегбеде пускат в съзнанието на читателя идеята за/на книгата. Правят го любопитен. Заразяват го… с литература. Рекламират четенето и традиционната книга доста успешно – с оригинален език и лекота.
Бегбеде не обяснява книгата, а говори за себе си и книгата през собствените си емоции и опит. Есетата му са забавни, искрени и истински. В страхотния предговор французинът разкрива романтичната си представа за литературата и света (винаги съм подозирала, че той е един романтик под прикритие) и описва, с известна ирония, критериите, по които определя дали една книга му харесва, или не. Просто не мога да се въздържа и представям на вашето внимание КРИТЕРИИТЕ:
1. Как изглежда авторът (държане или начин на обличане)
2. Хумор (една точка, ако избухна в смях)
3. Личният живот на автора (например една точка, ако се е самоубил на младини)
4. Емоционалност (една точка за пролята сълза)
5. Чар, прелест, мистерия (когато си казваш: “Ах, че е прекрасно”, без да можеш да обясниш защо)
6. Наличие на убийствени афоризми, на параграфи, които ми се ще да препиша, дори да наизустя (една точна за цитат, с който мога да въздействам върху жените)
7. Сбитост (допълнителна точка, ако книгата е под 150 страници)
8. Снобизъм, арогантност (една точка, ако авторът се е превърнал в мъгляв мит, две, ако говори за хора, които не познавам, три, ако действието се развива на място, където ми е невъзможно да вляза)
9. Злоба, раздразнение, гняв, кожен обрив (една точка, ако съм изпитвал желание да изхвърля книгата през прозореца)
10. Еротика, чувственост на прозата (една точка в случай на ерекция, две при оргазъм без намеса на ръцете)
Докато четях, се потапях в сто различни реалности. Беше ми безкрайно интересно и интригуващо да видя прозата, поезията, музиката, сътворяването през погледа на един съвременен автор. Открих книги, които искам да прочета (или препрочета), и един различен, но все още пленителен, Бегбеде.
Прочетете още ревютата за „Любовта трае три години„, „Помощ, простете“ „Почивка в кома„ и „6.66 евро“.
