„Пътуващо представление с вампир“ ми поднесе куп изненади, а няма нищо по-интригуващо от книга, която да изневери на първоначалната ти представа.
Знаех, че Ричард Леймън е един от виртуозите на очарователния хорър жанр сплатерпънк. В навечерието на миналогодишния Хелоуин имах противоречивото удоволствие да се насладя на противната „Градска готика“, та не бях съвсем убедена, че бих се пробвала отново с нещо в този предизвикващ отвращение стил. На всичкото отгоре ме предупреждаваха, че Ричард Леймън нямал равен в полето на гнусотиите и това, което Брайън Кийн ми е поднесъл, щяло да ми се стори като книжен пикник.
Ето защо, когато след кратко вътрешна борба се съгласих да посетя „Пътуващо представление с вампир“, се подготвих психически за черва и кървища и разчистих хладилника от всичко, което би могло да наруши спокойствието на стомаха ми.
Оказа се обаче, че издателство „Изток-Запад“ са решили да представят Леймън на читателите си в по-различна светлина от тази на литературен касапин. „Пътуващо представление с вампир“ всъщност е много приятен юношески хорър, клонящ особено към книгите тип coming-of-age, в които младежи израстват пред очите ти след куп необичайни премеждия.
Действието се развива през 1963 г. в китното градче Грандвил. Типично американско селище, в което всички се познават и обикновено нищо интересно не се случва. Един ден обаче Грандвил осъмва с разлепени плакати за Пътуващото представление с вампир – кърваво шоу, чиито зрители могат да се насладят на изкусителната Валерия, „единствения известен по рода си вампир в плен“.
Тримата главни герои – сериозният Дуайт, находчивата мъжкарана Слим и досадникът Ръсти не искат да пропускат представлението за нищо на света. Проблемът е обаче, че то е забранено за непълнолетни, а нашите младежи са едва на шестнайсет. Не че това ще ги спре – приятелите набързо скалъпват план как да зърнат Валерия въпреки забраната. Никой от тях не подозира, че им предстои да изживеят най-странния ден в живота си…
„Пътуващо представление с вампир“ е солидна като обем, но буквално прехвърча през пръстите ти. Ричард Леймън е много директен и обран разказвач, който плавно нагнетява напрежението и създава атмосфера тип „всеки 
момент нещо ще се случи“. Не усещаш колко си привикнал с героите и света им, преди последните страници да те халосат по главата с шокираща кулминация. Някак си се бях отказала от идеята, че чета хорър, та не очаквах Леймън да ме стресне с такава лекота на финалната права.
Романът е брулен от бушуващите хормони на тримата тийнейджъри, тепърва изживяващи своето сексуално пробуждане. В началото ни изглеждат като най-нормалните младежи на света – трима юноши, които си търсят занимание, с което да запълнят сънливата лятна ваканция. Постепенно обаче ни се откриват и по-дълбоките, зрели, дори мрачни страни на образите им. Един носи спомен за малтретиране, втори се изражда в перверзник, а трети развива силна чувствителност към женската красота. Освен ужаса, очакваш да видиш и как ще се сблъскат помежду си тези изграждащи се в противоположни посоки характери.
„Пътуващо представление с вампир“ ми се струва особено подходяща за млади читатели с уклон към хорър жанра. На мен ми допадна най-вече заради психологизма и малките мистерийки, които Леймън е заложил из книгата, някои от които са оставени изцяло на въображението на читателя. Не съм сигурна дали бих посегнала и към по-кървавите му произведения, но тази първа среща с творчеството му успя да ми остави няколко запомнящи се момента и да ми подари едно безценно предупреждение: „ако чуете, че в града ви пристига Пътуващо представление с вампир, стойте далеч от него. За бога.“
Прочетете повече за Ричард Леймън в рубриката ни „Големите“.
