fb
Ревюта

„Пътят на парфюма“ и ароматът на душата

5 мин.
Patyat na parfyuma - Kristina Kaboni

Patyat na parfyuma - Kristina KaboniМного рядко се разочаровам от любовни романи. Даже в момента не мога да се сетя кой беше последният, който не харесах (възможно е да е било едно от новите попълнения на Нора Робъртс – за жалост, те са на светлинни години от класиките й). Въпреки известното презрение, с което се гледа на този тип литература, разтапящата романтика и фината измама, предизвикващи въздишки по страниците, изискват не по-малко умение, опит и талант от който и да било друг жанр.

В този ред на мисли, изобщо не съм предполагала, че „Пътят на парфюма“ (изд. „Бард“) няма да ми допадне. Все пак става въпрос за италианска книга, за история, развиваща се във Флоренция и Париж, за главна героиня, чиято дарба граничи с магическото, и за романтична семейна легенда. Просто няма какво да се обърка.

Фамилната легенда принадлежи на Елена от рода Росини, чиято слава се е носила през вековете. Още от времена на принцове и замъци жените Росини са вплитали най-разкошните ухания в омайни парфюми. Една от тях, Беатриче, успява да сътвори Идеалния аромат – жизнеутвърждаваща есенция, уловила в кристално шишенце всичко, за което си струва да съществуваш. Но този, за когото е бил създаден ароматът, предава любовта на Беатриче и така формулата на съвършенството остава скрита за поколенията. Всяка следваща потомка на Беатриче посвещава живота си на търсенето на този Идеален аромат, ровейки се в дневниците на разбитото й сърце. С всеки следващ провал обаче търсенето губи малко от обаянието си, докато един ден Лучия Росини, майката на Елена, просто не се отказва от него.

Много години по-късно Елена се озовава на кръстопът в живота си, след като дългогодишната й връзка приключва по крайно неприятен начин. В отчаянието си флорентинката се връща назад към тъжното си детство и към дарбата, на която умишлено е обърнала гръб. Способността й да разпознава ароматите, да отгатва тайните им, да ги превръща в истории и да ги напасва не просто към желанията, но и към душите на хората, я правят нещо като светлата, добродетелна версия на Грьонуй. Младата жена избира Париж като мястото, което ще я превърне в нов човек и може би ще я посочи пътя към Идеалния аромат. Както можете да предположите, в Париж Елена намира много повече – работа в един от най-изисканите парфюмерийни магазини в света, нова любов и една огромна изненада, която меко казано я хваща неподготвена.

Кристина Кабони не изневерява на заглавието на романа си. Италианската авторка описва подробно процесите по създаването на един парфюмPatyat na parfuma - Kristina Kaboni, без да спестява нито трудоемката техническа част, нито вълшебното обаяние на завършения продукт. На страниците на книгата са събрани голяма част от тайните на индустрията, които ще запленят онези, които не се отнасят лековато към избора на парфюм, а го приемат като неделима част от безценния арсенал на женствеността си.

Сандаловото дърво, сивата амбра, жасминът, кожата и наименованията на куп други есенции, които на думи може би не ви говорят нищо, изпод перото на Кабони се превръщат в приказни съставки, чийто аромат носи щастие, лекува скръбта, събужда желанието и избистря ума. Благодарение на речника на ароматите в края на книгата ще сте напълно способни сами да дешифрирате посланието на парфюма си, да откриете дали досега сте избирали правилно, или имате нужда от нова невидима премяна, която да облече копнежите ви в ухания.

Една част от „Пътят на парфюма“ обаче ми беше откровено досадна и значително накърни удоволствието от четенето, а именно любовната история. На теория тя би трябвало да придаде смисъл на случващото се и да те размечтае. Приятните и перфектни за този жанр клишета са тук, точно там, където им е мястото, но им липсва малка доза въображение и значително по-голяма доза химия между образите на Елена и Кайл, че да проработят, вместо да ти избодат очите. И не бих се издразнила толкова, ако въпросната любовна история беше просто комплимент към търсенето на Идеалния аромат и преоткриването на себе си. Тя обаче заема една значителна, да не кажа преобладаваща, част от романа. Всъщност причината за недоволството ми е съвсем проста – няма как да се развълнуваш от отношенията на двама герои, които просто са ти скучни.

Ако се съди от отзивите в Goodreads, романът на Кристина Кабони се радва на читателската любов – едва намерих негативно мнение. Похвалите не са изцяло незаслужени, не и когато италианката разказва за пътя на парфюма като път към себе си. Книгата щеше да е чудесна, ако сюжетът беше посветен изцяло на семейната легенда на Росини и на ароматите, които я обгръщат. На героите на „Пътят на парфюма“ обаче им липсва известно очарование и онази магия, която да те изкуши отново и отново да се връщаш към историята им и да намираш у нея щипка щастие за черни дни.

[ + ]