Момчето, което не иска да порасне – Питър Пан – все още е любимец на много от родителите. Те си спомнят с умиление за появата на Питър в къщата на Уенди, за Небивала земя и за вечното съперничество между момчето и свирепия пират Хук. Цитати от книгата се споделят през социалните мрежи, а нови и нови версии на историята не престават да се появяват на книжния пазар.
Когато бях все още малко момиче, никак не бях очарована от творбата на Джеймс Матю Бари. Не можех да обясня неприязънта си към великия герой, но знаех, че това е книга, към която не бих се върнала отново. Двайсет и пет години по-късно едно красиво издание на “Питър Пан” (изд. “Изток-Запад”) с корица на Петър Станимиров и илюстрации на Светла Христова ме накара да прочета отново историята за обичания от поколения герой, за да проверя дали чувствата ми са устояли на изпитанията на времето и дали случайно не ми се е приискало да отлетя към Небивала земя в компанията на мистър Пан. Но преди да споделя резултата, ето и съвсем кратко и непретенциозно резюме на текста.
Питър Пан се появява в къщата на сем. Дарлинг и лукаво съблазнява трите им деца – Уенди, Джон и Майкъл – да отлетят с него към Небивала земя и изгубените момчета. Това непознато място изглежда като истински рай, защото обитателите на острова непрекъснато са въвлечени в битки с пирати, срещат се със сирени, сприятеляват се с червенокожите, а и никой не ги следи и не им диктува какво да правят, както обикновено действат родителите.
Примамливото предложение отвежда трите деца Дарлинг на опасното пътешествие до Небивала земя, където Джон и Майкъл се включват в редиците на изгубените момчета, а Уенди е провъзгласена за тяхна майка. Битките с вечния враг на Питър Пан – капитан Хук, – засадите и смелите решения са част от приключението на трите деца, както и домакинските задачи, приписани на Уенди. В историята не липсва и кучето-бавачка Нана, и съсипаната от мъка майка Дарлинг, както и капризната и ревнива феичка Менче-Звънче, даряваща специалния си летежен прашец на Питър Пан.
Какъв ще е вашият прочит на книгата, ще оставя сами да разберете. Със съжаление, установих, че за близо четвърт век изобщо не съм променила отношението си към Питър Пан – сега единствено мога да си обясня съвсем ясно защо никак, ама никак, не съм му почитател. Ето и няколко от аргументите ми:
- Питър Пан е неграмотен, вятърничав и самонадеян. Не си спомняте такова нещо? Във версията на „Дисни“ може тези факти да са смекчени, но в оригиналния текст авторът ги заявява в съвсем ясно:
Ако изобщо мислеше нещо – но мен ми се струва, че той никога не мислеше, …
Неудобно е да признаем, но самомнението на Питър бе едно от най-очарователните му качества. Казано съвсем откровено и грубо, никога не е имало по-самоуверено и дръзко момче от него.
– Колко е сладък! – извика Уенди.
– О, да, колко съм сладък – извика Питър, който пак забрави, че е неприлично сам да се хвали.
…тя се опитваше да запечата предишния живот в паметта им, като им задаваше писмени упражнения, колкото е възможно по-подобни на онези, които тя самата пишеше в училище…
Питър не участваше в състезанията. Едно, защото презираше всички майки освен Уенди, и второ, защото беше единственото момче на острова, което не можеше нито да пише, нито да назове буквите дори в най-кратката дума. Той се бе издигнал над този вид неща.
- Книгата вероятно е много интересна за момчетата, но едва ли момичетата ще се трогнат от възможността да попаднат на острова от мечтите им, за да кърпят чорапи и да чистят непрестанно. За мен поне тази съдба никога не е била примамлива, дори и в моментите, когато съм си мечтала да бъда майка.
– Уенди – каза той лукаво, – ще ни покриваш с одеялата, когато се отвием нощем… И ще можеш да ни кърпиш дрехите и да ни зашиеш джобове…
Предполагам, че животът в подземната къща толкова много очарова Уенди, защото тези нейни необуздани момчета й създаваха много работа. Действително имаше цели седмици, през които тя не излизаше извън къщи освен привечер, държейки в ръка чорап за кърпене. Мога да ви уверя, че за да ги изхрани, тя висеше постоянно над тенджерата…
Разбира се, в книгата има и моменти, които ме карат да мечтая за детството, да искам да владея умението за летене и да съм част от вълнуващи приключения, но трябва да призная, че магията на Питър Пан никога не е успявала да ми влияе така, че да забравям какви са собствените ми интереси и желания.
Смятам, че един нов прочит на класическите произведения никога не е излишен. Не знам дали днешните деца ще харесат оригиналната история на Джеймс Матю Бари или ще са объркани, защото познават по-захаросаната и излъскана версия на „Дисни“. Вярвам, че е хубаво човек да познава Питър Пан, за да осъзнае, че детството е вълшебна възраст, но когато то свърши, не трябва да се държиш детински, защото рискуваш да не си толкова симпатичен на околните. Харесва ми и посланието, че семейството е важно и че човек трябва да цени дома си, в който може да се връща като в безопасен пристан след дълго приключение.
Ако решите да проверите дали вашите чувства към Питър Пан са се променили или са си останали същите, непременно изберете изданието на “Изток-Запад”. Струва си заради твърдите корици, оформени от Петър Станимиров, илюстрациите на Светла Христова, която е не само илюстратор, но и преводач от испански език, както и заради превода на Теодора и Боян Атанасови.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
