Елизабет Бард повежда читателя на вкусно пътешествие в „Пикник в Прованс” (изд. „Слънце“). Този мемоар продължава историята на Елизабет и Гуендал след тяхното „и заживели щастливо” от „Обяд в Париж“. Двамата очакват дете и при една почивка в малкото градче Серест в Прованс откриват очарователна къща за продан. След известно обмисляне решават да направят сериозна крачка и от Париж да се преместят и да заживеят в точно тази стара къща в Серест. Така за двамата започва ново кулинарно, и не само, приключение. Те не просто сменят местожителството, но и решават да се впишат в малката общност, защото има огромна разлика да бъдеш на притегателно туристическо място като посетител и да си част от неговия местен бит и колорит.
Ако в кулинарните мемоари търсите повече от рецептите, то тук можете да видите Прованс (както и Франция) през очите на чужденец, което винаги добавя нова интересна гледна точка. Но имайте едно наум, че някои от нещата, които Елизабет намира за изключителни във Франция, идват от позицията й на американка. За човек, който е израснал в държава, в която доста от детските грижи са платени, е нормално да има едно голямо „УАУ“ за страна, която е далеч по-социална в това отношение.
Елизабет споделя типични женски вълнения, свързани със справянето с времето и новите ангажименти като родител, диетите, стила и професионалното развитие. Все банални по своята същност теми, но ежедневни и познати на всяка жена. Да се върна обаче на храната, защото това е книга предимно за насладата от нея и удоволствието от приготвянето й. Научаваме повече за брането на шафран и намирането на така скъпоценните трюфели. Голяма част от рецептите, включени в книгата, са провансалски, но има и някои интересни чуждестранни като Унгарска торта с череши и Домашен топъл фъдж. 
Аз обичам да приготвям нови и интересни лакомства, които да не са сложни, а ако прибавим и че са здравословни, вече съм почти убедена, че ще ми харесат, преди дори да съм ги пробвала. Затова рецептата, която ще спомена, защото вероятно скоро ще я включа в семейното меню, е Кексчета с моркови и шафран. Анотацията на книгата споменава интригуващите Плодова пита със смокини и Сладолед с мед и мащерка, които със сигурност са много вкусни, но оригиналните салати и супи, които Елизабет Бард е включила в историята, също не са за пропускане. Не мога да се спра на всички кулинарни изкушения в „Пикник в Прованс”, защото има опасност ревюто ми да стане ужасно дълго. Все пак френската кухня и Прованс са толкова популярни, че само споменаването на кое да е от двете е достатъчно да предизвика слюнка в устата, но всеки сам ще открие за себе си кое ястие ще го съблазни.
„Пикник в Прованс” е прекрасно четиво за лятото, през което, наслаждавайки се на горещите летни дни, можете мисловно да се пренесете за малко сред лавандулови поля и ароматни ягоди. Това е още семейна история за домашния уют и приключенията, очакващи едно младо семейство след щастливия край, който за Елизабет и съпруга й води до откриването на малка сладкарница за домашно приготвен сладолед.
*Снимката е от сайта на сладкарницата за домашен сладолед на Елизабет и Гуендал. (http://www.glaces-scaramouche.com/fr/glaces.html)
