fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Едно „Побутване“ за по-добър живот

3 мин.
Pobutvane Richard H. Taler i Kas. R. Sanstein

Pobutvane Richard H. Taler i Kas. R. SansteinЖивотът е сложна комбинация от решения и както пише в сайтовете с цитати, случва се, докато си правиш планове за другото. Понякога трябва да извървиш пътя си сам, понякога имаш с кого да го споделиш, понякога дори има кой да те побутва. А едно побутване често може наистина да преобърне живота ти, твърдят Ричард Х. Талер и Кас Р. Сънстейн в едноименната си книга.

За да знаем от самото начало за какво говорим, давам и определението на двамата учени:

Побутването, както ще го наричаме, е всеки аспект от архитектурата на избора, който променя поведението на хората по предвидим начин, без да им забранява определени варианти и без да променя съществено икономическите им подбуди. За да се приеме за побутване, намесата трябва да може лесно и евтино да бъде избегната. Побутванията не са заповеди. Да се сложи плод на нивото на очите, това е побутване. Забраната на нездравословните храни – не.“

Сякаш звучи много просто – ако базата, на която правиш своя избор, е предварително подготвена по благоприятен за самите вас начин (с две думи, с подходяща „архитектура на избора“), то изборът ти най-вероятно ще бъде по-благоприятен, отколкото ако просто избираше между произволно подредени варианти. Причината е ясна – човекът по принцип е инертен. Ако вече има избрана опция по подразбиране, вероятността да я сменим е по-малка, нали така? Затова и „ъпселингът“, в който ни продават допълнителни картофки и количка към хамбургера, винаги работи чудесно (не, това не е дискриминация на хранителна основа, ъпселингът работи добре и в изисканите ресторанти).

В „Побутване“ (изд. „Изток-Запад“) Талер и Сънстейн изследват как подходящата архитектура на избора би се отразила в различни сфери на живота. Дали поставянето на най-изгодния за всички пенсионен фонд или здравноосигурителен план като опция за подразбиране би гарантирало по-добър живот на старини? Дали оптичната измама, че се движим по-бързо от реалната си скорост, би спасила човешки животи? Дали ясното законодателство по отношение на донорството на органи и въвеждането на мълчаливо съгласие като възможност по подразбиране би увеличило донорството? Тук отговорите на всички въпроси с голяма вероятност са „Да“. А има и още доста примери, анализирани внимателно.

Четох книгата на Талер и Сънстейн, преподаватели съответно в Чикаго и Харвард, в разгара на голямата глупост с национализирането на пенсионната система у нас (не, не спорете за юридическата състоятелност на това ми твърдение, моля). И си казвах: разбира се, че не е чак толкова просто, но определено не е и толкова сложно да се разбере, че някой се опитва да краде. Една единствена опция по подразбиране, която нямаш възможност после никога да промениш? Докато в други страни можеш да избираш между десетки варианти. Нормално е човек да е гневен, на мислите ли?

И накрая – четете внимателно дребния шрифт.

P.S. А каква чудесна опция по подразбиране би била дребният шрифт изобщо да липсва. :)

[ + ]