Отдавна искам да проуча въпроса колко и кои са поетите, носители на Нобелова награда за литература. Тематичната ни Седмица на поезията се оказа перфектният повод най-сетне да разбера. Имах щастието да попадна на подробен материал, за който благодаря на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ – Шумен, и (не)щастието да разбера, че броят на тези поети надхвърля досегашните ми представи.
Забележително е, че първият лауреат на наградата на Шведската академия е именно поет. Вторият характерен момент за XX век е, че поетите са отличавани не само за приноса им в поезията, но и за обществената им дейност, за въздействието на творчеството им върху съответната нация. Изводите за това колко популярна и значима е била поезията в тези времена оставям на вас.
И така, нека да последваме Борхес: „Отиваме при поезията, отиваме при живота“.
Рьоне Сюли Прюдом
Френският поет и есеист Рьоне Сюли Прюдом е първият лауреат на Нобеловата награда за литература. Годината е 1901-а, а наградата е прясно учредена. Поетът е известен с псевдонима си Сюли Прюдом и в началото на писателската си кариера е близък на литературната група „Парнас“. Получава престижното отличие за високия си идеализъм и за необичайното съчетаване на душевност и талант.
Бьорнстерн Мартиниус Бьорнсон
Норвежки поет, драматург, романист и общественик Бьорнстерн Мартиниус е директор на норвежкия театър в Берген, изявява се и като главен редактор на местния вестник. Плодовит автор на пиеси и поезия, той е авторът на норвежкия химн „Да, ние обичаме тази земя“. Мартиниус е открит борец за мир и граждански права и през последното десетилетие на XIX век силно се вълнува от политика. Получава Нобеловата награда за литература през 1903 г. за значителното си и многостранно творчество, което се отличава със свежест и духовност.
Джозуе Кардучи
Джозуе Кардучи е италиански поет, критик и общественик. През студентските си години пише във вестник „Приложението“ и впоследствие става водеща фигура на литературния кръг, който се оформя около изданието. Поезията му е насочена против монархията и католическата църква, както и срещу романтизма. Автор е и на голям брой исторически трудове. Нобелова награда получава през 1906 г. преди всичко за поетичното си творчество.
Джоузеф Ръдиард Киплинг
Знаменитият британски писател и поет Джоузеф Ръдиард Киплинг е най-младият носител на Нобелова награда. Получава я през 1907 г., когато е на 42 години, за „голямата си наблюдателност, оригиналността на въображението си, богатството на идеи и забележителния талант на разказвач“. Произведението му „Ако“ е една от най-известните поетични творби в света.
Паул фон Хайзе
Германският романист, поет и драматург Паул фон Хайзе е автор на шест романа, няколко стихосбирки, над 60 пиеси и около 120 разказа. Въпреки това е познат не толкова със собствените си творби, колкото с преводите си на италиански поети. Признат е за създател на психологическия роман и най-изтъкнатия поет на Германия. През 1910 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за дългия си, продуктивен творчески път и се превръща в първия немски автор, носител на отличието.
Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор е индийски прозаик, поет, философ, художник, общественик, композитор, критик и радетел за национална независимост. През 1913 г. става първият азиатец, удостоен с Нобелова награда, за прочуствените си, оригинални и майсторски стихове.
Какъв е твоят език, море? — Езикът на вечния въпрос. — Какъв език е твоят отговор, небе? — Езикът на вечното мълчание.
Уилям Бътлър Йейтс
Ирландският поет и драматург Уилям Бътлър Йейтс е сред най-изтъкнатите европейски фигури в литературата. Стреми се да създаде свой стил и изгражда поезията си въз основа на ирландската митология, като така възражда автентичното ирландско съзнание. Получава Нобелова награда за литература през 1923 г. за „вдъхновената си поезия, която в изящна форма изразява духа на една цяла нация“.
Габриела Мистрал
Габриела Мистрал е псевдонимът на чилийската поетеса, възпитателка и феминистка Лусия Годой Алкаяга. Тя е първата латиноамериканска носителка на Нобелова награда за литература. Отличието ѝ е връчено през 1954 г. за лиричната ѝ поезия, превърнала името ѝ в „символ на идеалистичните стремежи на целия латиноамерикански свят“. На нейно име през 1979 г. е учредена литературна награда не само заради забележителното ѝ творчество, но и заради бляскавата ѝ дипломатическа кариера.
Томас Стърнс Елиът
Томас Стърнс Елиът, познат под псевдонима си Т. С. Елиът, е английски поет, драматург и критик, останал в историята като една от най-знаменитите и уважавани фигури в литературата. Той е представител на модернизма и формализма, повлиян от френския символизъм. През 1948 г. е удостоен с Нобелова награда за изключителния си принос към развитието на поезията.
Истинската поезия може да комуникира, преди да е разбрана.
Салваторе Куазимодо
Салваторе Куазимодо е италиански поет и литературен критик. Представител е на херметизма в италианската поезия – направление, което разгръща словото в неговата многопластовост и експресивност. Преводач е от старогръцки и дори превежда Никола Вапцаров на италиански. През 1959 г. е отличен с престижната награда за лирическата си поезия, която изразява трагизма в съвременния живот.
Изображение на публикацията: BBC
