Всички минаваме през един период, в който нямаме представа какво искаме да четем, но пък ни се чете. Искаме нещо различно, нещо необичайно, ала често изпитваме апатия към книгите. Лично аз се бях ориентирала към разказите, защото смятах, че ми липсва търпението да проследя цял роман, но пък се радвам, че в това ревю ще ви разкажа как нещата се обърнаха.
„Погубеният свят“ (изд. „My Book“) на Том Суетърлич е книга, чийто автор и заглавие трудно запомних. Какви ли не варианти им измислях, когато хората ме питаха какво чета в момента. Да разказвам за съдържанието ѝ, обаче не беше никакъв проблем. От доста време не бях хващала научна фантастика под каквато и да е форма и дадох шанс на тази, защото изглеждаше достатъчно неангажираща. Приятната ѝ корица е съчетана с недотам нахъсваща анотация, но пък как ме грабна впоследствие!
Подобни изненади са най-приятни и мисля, че са страшен коз за този роман. На пръв поглед „Погубеният свят“ изглежда като сай-фай, но в основата си е повече криминале. А ако анотацията ви обърква, то е нормално – действието е толкова завъртяно и оплетено в нишките на времето, че ще поглъщате редовете само и само да разберете кое събитие кога започва, кога свършва, как приключва и приключва ли изобщо.
Шанън Мос е специален агент, чиято съдба хич не е лека. Тя участва в проект, свързан с пътуване във времето, в рамките на който ѝ се случват ужасяващи неща – такива, от които те побиват тръпки. Въздействието се засилва от факта, че авторът не е използвал лесносмилаеми изразни средства, а напротив. Суетърлич борави умело с думите, за да можете не просто да прочетете, а да почувствате всеки миг от случилото се. (Този успех се дължи също така и на превода на Надежда Розова, която се е справила чудесно с един труден текст.)
Точно когато очаквате да се понесете във въртележка от разни научни изказвания, космически пътувания и прочее, внезапно се връщате в САЩ през 1997 г. Събитията през тази година уж текат абсолютно нормално, докато агент Мос не получава обаждане за изключително брутално и загадъчно убийство. Читателят постоянно се сблъсква със спомените ѝ, които са доста болезнени, но по някакъв начин са вързани с миналото, с бъдещето, с алтернативното бъдеще…
Целият сюжет се върти около потенциалните събития и онези, които са абсолютно неизбежни. Суетърлич е съумял да подреди всичките си идеи доста изкусно, за да разкривате мистерията пласт по пласт с напредването на историята. Не ви е спестил и кървавите подробности, така че, ако не понасяте особено тежки сцени, е по-добре да се подготвите за тях.
Според мен „Погубеният свят“ е криминален роман в своята същност, но фантастичният елемент е перфектната подправка, която да го направи още по-комплексен. Не подозирах, че се нуждая от точно такава книга, но предполагам, че тя ме намери в много подходящ момент. Ако желаете да прочетете по-различен и комплексен криминален сюжет, това е заглавието за вас. Ако пък искате да експериментирате със себе си и читателските си предпочитания, отново бих ви препоръчала „Погубеният свят“. Сами ще се изненадате с какъв плам ще разказвате за нея.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.
