Loading Map....

Дата/час
28/02/2023
00:00

Място
Клуб на пътешественика
ул. Сердика 19
София

Категория


Из Омагьосани Земи – Номадски Разкази (Magic Kervan)
Номадски разкази от Югоизточна Азия от Magic Kervan.
Заповядайте да съпреживеете Бирма, Тайланд, Малайзия и Индонезия с Вълшебния Керван – на автостоп и с палатка.
По време на събитието:
* Екстремни истории от една не толкова позната Югоизточна Азия на бирмански военни, опиумни наркотрафиканти, племена от джунглите, магьосници и срещи със смъртта.
* Кратко представяне на новата книга на Вълшебния Керван „Пътеводител за омагьосани земи“ – зад кулисите на написването, основни идеи, вплетени сюжетни линии и разшифроване на някои загадки.
Ето и един етнографски разказ за излючително особената етническа група бадуи от остров Ява:
Отпускаме се на широка бамбукова тераса. Домакините ни са приятели на Елизабет. Ще прекараме тук следващите няколко дни. На огнище насред къщата вече се готви вечерята – ориз на пара.
Бадуите са явански народ, който отказва близки отношения със съвременната цивилизация. Обществената им структура в никакъв случай не е примитивна. Съставена е от земеделци, тъкачи, занаятчии, майстори на дървото и бамбука и жреци. Строга йерархия регулира живота в техните земи. Лидерът джаро е този, който определя до каква степен е приемливо взаимодействието с външния свят. Религията им е анимистична с хиндуистки елементи, но храмове и молитвени места така и не откриваме. За удобство предпочитат да се идентифицират пред външните хора като мюсюлмани, макар и никога да не са чували за пророка Мохамед. Така избягват насилственото ислямизиране и административните проблеми.
Делят се на две главни касти – черни, по-низши кастово и бели бадуи. Черните, или още външни, служат като буфер или своеобразна жива крепостна стена, която спира всеки дръзнал да достигне вътрешните бели бадуи и голямото съкровище, което те пазят. Ние сме отседнали при черните, както съвсем ясно виждаме от цвета на дрехите им. Предпочитаните тонове за сарунг и риза варират единствено в гамата от индиго до черно.
Клепките ни бавно се спускат над очите, докато наблюдаваме меденото лунно сияние през процепите на бамбуковата стена. Дали не сънуваме тази гъста тишина, мистериозни индигови хора и танцуващи тропични дървета? Само преди часове оглушавахме сред тътена и прахоляка на Джакарта и се гърчехме в танца на милиони тела, рикши, мотори и маршрутки…“