Днес ще ви разкажа за едни вълшебни приказки… Казвам вълшебни, защото в тях се крие магия, която прави хората по-добри… Не вярвате ли? Нека ви разкажа! :)
„Приказки по телефона“ (изд. „Агата-А“) на Джани Родари е изключително, неповторимо четиво за малки и големи, което трайно се запечатва в сърцето.
Счетоводителят Бианки е от Варезе, но пътува много. Всяка вечер, точно в девет часа, той се обажда на своята дъщеря, за да й разкаже по една приказка за лека нощ.
Казаха ми, че щом господин Бианки поръчвал Варезе, госпожиците от централата прекъсвали всички разговори, за да слушат неговите приказки. И как иначе – някои наистина са много хубави.
В „Приказки по телефона“ авторът Родари (прикрит под бащинската загриженост на своя герой Бианки) разказва за Джованино Денгуба и неговите невероятни пътешествия, за приключенията на малката палавница Алиса и за още толкова много други интересни неща! Всички истории са поучителни, забавни и оригинални.
Знаехте ли, че някъде по света има Дворец от сладолед с врати от сладолед и захарен памук вместо пушек в комините? А ходили ли сте в Двореца за чупене, където децата са задължени да потрошат всичко? Или може би не сте стигнали до там, а само до Шоколадения път? :)
В своята книга Родари е събрал 70 чудесни приказки и съм убедена, че всяка една от тях ще ви впечатли и трогне. Сред моите любими истории, които докоснаха душата ми, са „Въртележката в Чезенатико“, „Пътят, който не водел никъде“, „Синият сфетофар“, „Невидимият Тонино“ и „Тролейбус №75“.
Родари умело разкрива недостатъците на хората, както и онези положителни качества, които не трябва да губим. Сред многото важни неща, за които авторът ни напомня, е как понякога не трябва да се съобразяваш с мнението на другите и независимо че според тях вървиш назад, ти смело да крачиш напред по своя собствен път.
„Приказки по телефона“ е книга за мечтатели; за хора, които обичат да казват истината; за хора с въображение, които са готови да превърнат нашия понякога лош, скучен и несправедлив свят в една добра и мъдра приказка с хубав край.
Прочетете още и ревюто на Милена Златарова за „Приказки, колкото усмивка“.
