fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Големите

Отворете тетрадките си по фантазия с Джани Родари

5 мин.
Dzhani Rodari

Джани Родари влезе за пореден път вкъщи на миналогодишния ми рожден ден. Компания на неговите „Приказки по телефона“ правеше картичка, в която мои приятели ми пожелаваха дъжд от бонбони и ме съветваха да следвам само сините светофари. Скоро благодарение на италианския писател си припомних, че последното е възможно само ако е подкрепено с добра доза фантазия и смелостта да погледнеш към небето.

prikazki-po-telefona-djani-rodariДнес хората, които са се учили да летят от приказките и стихотворенията на Джани Родари, както и тези, които са разбрали от телефонната слушалка, че има съкровища, видими само за онези, които първи се осмелят да посегнат към тях, вероятно също празнуват рождената му дата.

Преди да завърши собственото си образование, едва на 17 години, бъдещият писател е препоръчан от една начална учителка за преподавател по италиански език на децата на немски евреи, потърсили убежище в Италия. Преподава сутрин, а през останалото време чете. Наученият от децата език пък отворя апетита му към немската литература и в частност интереса му към философи като Ницше и Шопенхауер. Когато еврейските бежанци напускат Италия, Джани Родари започва да преподава на най-малките деца в началното училище. В този период един от най-добрите му приятели е директорът на градската библиотека във Варезе, който му връчвал винаги и без да му мигне окото каквато и да е книга, стига да е попълнил редовния си фиш.

В спомените си за този период писателят признава, че в главата му е имало всичко друго, освен мисли за школото и се самооценява като „зле подготвен“ за работата си. Но пък е сигурен, че учениците му не са скучаели. От обич към тях, но и собствената си нужда за игра им разказва истории, които нямат кой знае какъв допир с действителния живот, а още по-малко с така наречения здрав смисъл. Тогава започва и своите записки в тефтер, който нарича „Тетрадка по фантазия“. Там си води бележки за начина, по който се раждат приказките му. Събраните похвати писателят популяризира по-късно и в продължение на години във всички училища, които посещава като разказвач на приказки и като събеседник, готов да отговори на детските въпроси. До края на живота си убедено вярва, че въображението трябва да играе една от главните роли при възпитанието и че възрастните трябва винаги да имат доверие в творческите способности на детето.

Dzhani RodariВтората световна война отнема на Родари двама близки приятели. По-късно в своя приказка писателят ще си представи как желязото за щитовете свършва, а войниците претапят камбаните, но вместо обстрел създават общ празник, на който се радват не като врагове, а като приятели.

През 1944 г. Джани Родари се присъединява към Италианската комунистическа партия, а през 1948 г. започва работа като журналист в комунистическия вестник „Унита“ (L’Unita). Там публикува и първите си разкази и стихотворения. През 1950 г. става главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere” в Рим. През 1951 г. са публикувани първата стихосбирка на Родари – „Книжка със смешни стихотворения“ и станалата любимо четиво на децата по света „Приключенията на Чиполино“. Джани Родари е автор на „Приказки по телефона“, „Торта в небето“, „Разни приказки за игра“, „Синята стрела“, „Джелсомино в страната на лъжците“. Валери Петров е преводач и илюстратор на книгите му „Продавач на надежда“ и „Небето е на всички“. С времето „Тетрадка по фантазия“ се превръща в книгата „Граматика на фантазията“. През 1970 г. писателят е удостоен с престижната награда „Ханс Кристиян Андерсен“.

Подобно на обичаните от всички приказки за деца, и тези на Джани Родари заслужават периодичен прочит и от възрастните. Най-малкото за да им напомнят, че само ако запазят умението си да се заслушват внимателно и добронамерено в измисления детски език, винаги ще имат сетива за „прекрасния ден и хубавия живот“. В измислените от телефонния разказвач светове фотоапаратите не правят снимки, а карикатури, а думи като „плача” могат да бъдат намерени само в историческите музеи.

LukchoПрез целия си живот италианският писател се опитва да провокира хората да излизат извън рамките на видимото и „разумното“. А дали инакомислещите могат да оправят всички криви неща на света, самият той сякаш не знае, но си проличава убеждението му, че от сърце трябва да им желаем успех.

И за финал, нека на рождената дата на Джани Родари си припомним, че има теменужки, които виреят на Северният полюс и въпреки студа продължават храбро да насищат въздуха с аромат, защото това е работата им. И да вярваме, че един ден те ще бъдат милиони и на мястото на ледовете ще се появят острови, къщи и деца.

[ + ]