„Загадъчната логика на сърцето“ (изд. „ICU“) се вписва в линията съвременни романи, разглеждащи проблемите на явлението „културно разнообразие“ – проблеми, които се проявяват не само между общности с различни традиции, но и между поколенията вътре в общността.
Действието се простира на три континента и отразява до голяма степен живота на самата авторка – родена в Лондон, живяла в Найроби, Делхи, Берлин…. Героите на Прия Базил се движат свободно в географските пространства, но това не означава, че са преодолели ограниченията вътре в себе си.
Анил произхожда от богато светско семейство на сикхи, а родителите на Лина са религиозни мюсюлмани. Изкусително е любовната история между тях да се разглежда като (поредната) съвременна версия на Ромео и Жулиета. Но докато при Ромео и Жулиета имаме пълно отдаване и прекрачване на обществените рамки в името на любовта, то централен елемент в отношенията на съвременните влюбени е именно невъзможността да бъде взето решение в конфликта между любовта и традиционните семейни ценности.
Двамата се запознават в университет в Лондон. Въпреки консервативното си възпитание Лина допуска Анил да я ухажва и връзката им се задълбочава. Върху Лина обаче тегне сянката на угризението, че се въвлича в отношения, противоречащи на религията и волята на семейството й. От своя страна Анил усеща нейната нерешителност и нежелание да му се отдаде напълно. Това поражда чувство на несигурност и напрежение между тях. Като лайтмотив на цялото действие стои обговарянето на обречеността на любовта им, представено от различни гледни точки – на приятелите, родителите и най-вече на самата Лина.
Дилемата, с която тя се сблъсква, вероятно е типична за много млади хора от по-традиционни култури – религията вече е отстъпила позициите си като определяща живота им, но все още присъства чувството на евентуална загуба при едно по-решително излизане извън рамките й. Според Исляма тя извършва грях, като се свързва с мъж немюсюлманин, но оставаме с впечатлението, че угризенията й са свързани по-скоро с болката, която би причинила на семейството си, отколкото с дълбоко осъзната вяра. Очевидно „логиката на сърцето“ не е в съзвучие с предписанията на религията.
Тук авторката не бърза да произнесе окончателна „присъда“. Тя не застава категорично на романтичната позиция „послушай сърцето си“, а допълва сложната ситуация, като очертава и други различия между влюбените и техните ценности. Бащата на Анил е богаташ със сенчест бизнес, за когото успехът и материалното благополучие са най-важни в живота, независимо от цената, която трябва да се плати за тях. Семейството на Лина живее доста по-скромно и поставя морала и честността на първо място.
Прия Базил се старае да представи цялостна картина и от двете гледни точки. Историята на майката на Лина поставя романтичната любов срещу любовта, която може да се породи в едно обмислено партньорство, когато чувствата идват от постепенното опознаване на другия и натрупаните преживявания, а не са романтичен порив. Същевременно през романа като контрапункт преминава и друга линия – един монолог в писма, който крие семейна тайна. Дали тази тайна ще подскаже в решителния момент верния път към примиряване на различията?
„Загадъчната логика на сърцето“ е замислена в мащаб, надхвърлящ драматичните отношения на двама души с различен произход и убеждения. Авторката засвидетелства активна гражданска позиция със сюжетната линия за нелегалната търговия с оръжие в Източна Африка, а също така поставя и важни въпроси относно ефективността и методите на международните миротворчески организации. Ангажиментът на главната героиня с мисията на ООН е съществен елемент от нейния образ на съвременна жена, която отдавна не вижда реализацията си единствено в сключване на изгоден брак, а отстоява правото си на активно обществено участие.
Българското издание определено привлича вниманието с хубавата корица и отличната работа на преводачката Надежда Розова, чиито ценни бележки под линия ориентират читателя в традициите и религията на героите. Това, което ми липсваше в романа през цялото време, беше повече пъстрота, повече делничен шум, по-пълнокръвен живот. Действието остава до края твърде тясно фокусирано върху двамата влюбени, а придружаващите герои и обстоятелства изпълняват ролята на статичен мизансцен.
Оставам с впечатлението, че писането на Прия Базил има необходимост да се освободи от границите, които сама си е поставила, и да навлезе по-смело в полето на творческите експерименти. Да си повярва повече и да отвори прозореца към фантазията и въображението си.
Прия Базил е родена в Лондон през 1977 година. Детството и младежките си години прекарва в Найроби, Кения, където семейството й, по произход от Индия, се мести да живее. Завършва английска филология в Бристолския университет. Когато партньорът й, немският журналист Матиас дер Хорст, я кани да живее с него в Берлин и да напише романа, за който отдавна мечтае, Прия напуска работата си и скача в неизвестното. Лондон, Найроби, Берлин, Делхи – смяната на дома и пътуванията й спечелват определението „британско-кенийска-индийска писателка, пребиваваща в Берлин“. Дебютният й роман „Страст и аромат“ (Ishq and Mushq, 2007) е удостоен с няколко номинации за престижни литературни награди, сред които Commonwealth Writers’ Prize и IMPAC Dublin Literary Award.
