Сигурен съм, че след двайсетина година ще чета много повече научна литература. Сега го правя по изключение. Точно такова беше и „Псевдонауката”.
В началото бях подведен. Взимайки книгата, очаквах страшно интересни историйки от сферите на биологията, химията, физиката и въобще всички други науки. Но получих нещо доста по-добро, интересно и важно. Историйки за това как ме лъжат голяма част от (не всички) лекарите, фармацевтичните компании и всички останали представители на „бялата мафия”. Научих се как да се пазя с една идея повече от измамите и манипулациите на гореспоменатите мошеници. Научих се да не приемам на доверие всичко, което ми казват, слушам и чета. Защото тази книга не трябва да се казва „Псевдонауката”. Правилното заглавие е „Псевдомедицината”.
Четенето като цяло променя личността и живота ти. Неосъзнато, не внезапно, но го прави. Гореспоменатата книга обаче не е такава. Тя променя мирогледа ти за някои неща мигновено след затварянето на последната страница. Но не, нямам предвид някакви възвишени неща. „Псевдонауката” няма да преобърне света ви и да ви промени завинаги. Просто ще ви образова и ще ви накара да разберете някои наистина много важни неща за медицината, хомеопатията и въобще за всички онези хапченца, които гълтаме при най-малката болежка. Ще ви накара да се замислите преди да започнете да пиете витамини „за здраве” и да не приемате на доверие всички рекламни трикове на фармацевтичните компании и на „големите учени”, които ни препоръчват да правим това и онова, за да сме „здрави”, а всъщност, за да вкараме още някой и друг лев в джоба им.
„Псевдонауката” е безцеремонна, хаплива, иронична книга, която не се съобразява с никого и нищо. Това е книга, която изобличава. Четиво, написано за най-обикновени хора като мен, които си нямат ни най-малка представа от медицина. Това е книга, която по човешки, възприемлив, но в никакъв случай елементарен, начин ти разказва много неща, които по принцип трудно би научил, ако нямаш висше образование по медицина. Точно това и е целта на й – да образова недостатъчно информираното масово население за медицината или по-скоро за всички машинации, които се правят с медицината. Е, не, че масовото население ще прочете тази книга, но все пак…
Заслужава си да кажа няколко думи и за автора. Бен Голдейкър е млад лекар, който работи като журналист в един от най-големите британски вестници – Гардиън. И казано честно, професионален пример за мен. Образован, необичащ празните приказки, той е точно това, което трябва да бъде добрият журналист. Речникът на Бен е богат и пълен със сложни думички, които обаче никога не използва, за да се прави на интересен и важен. Той пише с чувство за хумор, хапливо, интересно и четивно. Никога не се свeни да каже истината директно в очите и да я назове с конкретни имена. При него няма цензура. Винаги се аргументира и посочва източниците си, давайки дори точни адреси и страници къде могат да се намерят. Нищо не е скрито и покрито. Човек, който не пише за слава. Кой журналист става известен, пишейки статии за изобличаваща медицина, които само тесен кръг хора ще прочетат? Бен Голдейкър е личност, която прави всичко в името на това да информира населението, да намали неграмотността по значими проблеми, да помогне с каквото може. Обществено полезен журналист и идеалист с принципи, който не само че не се е подал на системата, но и се бори срещу нея. При това не само говорейки, но и действайки, разпространявайки. Заслужава си да разучите за него и да прочетете някои от статиите и публикациите в сайта му.
Нарочно не ви казах в началото, както обикновено, какво точно е съдържанието на книгата. Исках да ви разкажа какво ще получите, прочитайки я. Защото това е по-важното. Но ако все пак ви е интересно, ще ви подметна съвсем малка част от всичко, което ще научите от това четиво. Започвайки да четете „Псевдонауката”, ще дадете на Бен да ви разкаже за хомеопатията и нейният точно нулев ефект върху болестите ви. За това как за няколко лева си купувате вода със захар като най-скъпото в производството е платмасовата опакова. Ще научите наистина интересни факти за плацебо ефекта и това колко чудодеен може да бъде в действителност той. Ще прочетете за няколко коректни примера за известни „специалисти”, натрупали милиони, приказвайки глупости по телевизията, които разбират толкова от медицина, колкото и домашният ви любимец. Авторът ще ви разкаже за това колко е важно едни медицински изследвания да бъдат точни и колко трудно се постига това. Разбира се, ще научите много повече за фармацевтичните компании и това как изкарват безумни пари с манипулирани изследвания и с риск за нашето здраве. Ще научите за здравните истерии, за лъжите на медиите и защо умните хора вярват в глупости. Това и още много, много друго. Защото едно е важно в случая – затваряйки тази книга вие ще бъдете по-малко податливи на всякакви подобни манипулации.
„Псевдонауката” е правилната научна книга, насочена към по-широк кръг хора. Никакви теории, празни приказки и неща, които четем от интерес или да потренираме мозъка си. Само суровата действителност, буквално жизненоважна информация и доста четивен стил за подобен вид литература. Книга, която те кара да се замислиш, която те образова и на всичкото отгоре го прави разсмивайки те. Заслужава си.
Не пропускайте ревюто за книгата и при Христо Блажев.
