Поетът има навика да описва преживяванията си, да опоетизира живота си като подрежда в книга спомените си. В тази връзка има някаква загадъчност около дебюта на Бинка Пеева, нейните мъртви мъже, любови и поканата й да съпреживеем заедно този акт на връх 14 февруари в Червената къща. Имаме пълното обещание на авторката, че на премиерата, която ще започне от 16 часа, ще се лее червено вино, ще се четат стихове и ще си разменяме наздравици познати и непознати. Предлагам на вашето внимание предварителният ми разговор с нея за всичко около подготовката на това събитие.
“На копието ти, любими” дебютната ти книга ли е?
Това действително ми е първата книга. Не я смятам за стихосбирка обаче, макар че стиховете са на повече страници от прозата. Впрочем аз не я смятам и за първа книга – преди година и половина предложих разказите за мъртви мъже и любови на известно издателство, което ми отговори, че са много порно и не могат да ги издадат така… Бях стресирана и една година си ги държах в лаптопа за собствена употреба. Но в крайна сметка, за този период допълних книгата с над 100 стиха, а редакторът ми Румен Леонидов каза, че те трябва да излязат заедно.
Кои са предпочитаните ти поети?
Ахматова, представи си. Манделщем, Есенин – ако говорим за руските и световни всъщност.
ПОСЛЕДНИЙ ТОСТ
Я пью за разоренный дом,
За злую жизнь мою,
За одиночество вдвоем,
И за тебя я пью,-
За ложь меня предавших губ,
За мертвый холод глаз,
За то, что мир жесток и груб,
За то, что Бог не спас.
27 июня 1934, Шереметьевский Дом
Редакторите, как приеха идеята за книгата – ти ли ги гонеше или те теб?
Нито едното, нито другото. Алек Попов ми е първият читател, преди повече от две години. Посъветва ме да съкратя 2-3 страници от прозата. Каза, че му харесва, но после дойде инцидентът с онова издателство и аз загубих кураж. И чак през декември 2006 реших да издавам. Тогава Алек ме свърза с Румен Леонидов, да редактира той стиховете. Не се познавахме с Румен лично, макар за мен да е страхотен поет. И той много ме окуражи – каза ми, че книгата е потресаваща… хм, извинявам се за самохвалството. Но ако не беше казал така – пак нямаше да добия кураж.
Всеки разумен човек би се стреснал, би си задал въпроса, струват ли си текстовете целия този алтруизъм? Наскоро прочетох една мисъл на Рабидранат Тагор, че ако очакваш някаква материална облага от издаването на книга, просто си сбъркал занаята, как ще я коментираш?
О, Боже… не знам какво да коментирам. Знам какъв печеливш бизнес може да е книгоиздаването, аз самата го познавам. И всички знаем как бестселърите можеш да ги забравиш след два месеца, после да ги четеш като нови… Но те си имат предназначението да са най-добре продавани. И не мисля, че това е непременно лошо. Доколкото знам, и граф Толстой е печелел от книгите си. Общо взето, мисля, че спорът е изкуствен. Стиховете на повечето автори – сигурно могат да бъдат и по-добри. Но аз като чета „Епопея на забравените“ се опиянявам от мощта на тези оди. Нищо не може да се подобри. Е, има и един принцип: Много хубавото е враг на хубавото. От друга страна прозата ми не е писана по комерсиални образци. Не бих възразила да се продава, естествено. Тя е искрена и емоционална, и не е писана по „печеливша матрица“.
Червено вино с еротична поезия, как ти се струва комбинацията?
Червено вино и любовна (плюс еротична) поезия са в пълна хармония, поне за мен. Аз обичам единствено хубаво червено вино, друг алкохол не понасям.
Искам да те попитам кой последен автор, прозаик или романист те е впечатлил, може да не е обезателно съвременен?
Последно се радвах най-много на пълната „Землемория“ на Урсула ле Гуин и на пълното издание на „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Д. Адамс Навремето купувах малки книжки, зле направени – на Урсула ле Гуин. Сега се радвах на хубавия пълен том. Тя е забележителна! В момента още чета „Пубертет“ на Анна Старобинец и много ми харесва.
Автор: Мoeto
