Как се ражда роман, написан „на един дъх“, и какво се случва, когато той прекоси границите на езика? С номинацията на „Остайница“ в дългия списък на Международна награда Букър 2026, Рене Карабаш и преводачката Изидора Анжел застават пред The Booker Prizes в общ разговор за литературата като споделено пространство, което излиза отвъд география, език и идентичност.
В интервюто Рене Карабаш разкрива, че зад романа „Остайница“ (изд. „Жанет 45“) стои вътрешен призив да разкажа своята история – тази на свръхчувствително момиче, израстващо в свят, пропит с властна мъжка енергия. Отдавна знаех историята, която исках да разкажа, но не можех да намеря героите, с които да я разкажа, докато не посетих фотоизложба в София на живеещата в Германия българска фотографка Пепа Христова, посветена на заклетите девици от Албания. Веднага бях развълнувана от тези привидно андрогинни човешки същества, чиято женска енергия трябваше да бъде заличена от тях. И въпреки това видях известна мекота в очите им.
Тази среща задава посоката на романа. След години проучване, включително вдъхновение от творчеството на Исмаил Кадаре, самото писане се случва изненадващо бързо – като интуитивен и почти неконтролиран процес. Карабаш описва работата върху книгата като едновременно болезнена и лечебна.
За нея преводната литература има особена сила – тя не просто пренася истории през езици, а разрушава стереотипи и позволява на читателя да преживее чуждия опит отвътре. В свят на конфликти и поляризация именно книгите, преминали отвъд граници, могат да изградят усещане за споделена човешка чувствителност.
Според Карабаш през последното десетилетие Международна награда Букър значително е променила видимостта на преводната литература, като е дала сцена на автори и преводачи от по-малки литератури и е насърчила издателите да поемат повече рискове.
Самата тя открива любовта си към четенето още като дете с приключенския роман „Морският ястреб“ на Рафаел Сабатини – книга, която ѝ разкрива силата на въображението и способността на литературата да създава паралелни светове. Днес тя вярва, че всяка добра книга променя гледната точка на читателя и го поставя на мястото на другия.
Сред заглавията, които са ѝ повлияли силно, тя посочва „Да четеш Лолита в Техеран“ на Азар Нафиси, а като задължително българско четиво – „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков.
Мисля, че всеки, който иска да разбере какво означава истинската жертвоготовност и истинската любов, трябва да я прочете. („Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков.) Това е любимата ми българска книга, която е почит към изгубените ценности и силата на човешката доброта. Имаме нужда от книги като тази сега повече от всякога, тъй като светът ни става все по-суров и ценностите ни се движат назад, вместо напред. Вярвам, че ако красотата не спаси света, книгите ще го направят.
Като свой избор от номинираните за Международен Букър книги тя отличава Crooked Plow на Итамар Виейра Жуниор – роман, който според нея показва как литературата може да даде глас на цели общности.
Преводачката на романа Изидора Анжел също описва работата си като силно личен и почти физически процес. Тя разпознава текста като нещо рядко – книга, която се появява „веднъж на поколение“, и споделя, че преводът ѝ е бил не просто задача, а призвание.
Според нея преводът е форма на дълбок културен разговор. Литературата, която преминава през езици, не само разширява хоризонтите на читателите, но и поставя важни въпроси към обществата, от които произхожда. В този смисъл успехът на романа – който засяга теми като идентичност и забранена любов – е особено значим на фона на реални социални ограничения.
Анжел подчертава и ролята на Международна награда Букър за промяната в литературния пейзаж – тя дава видимост на по-малки езици и насочва вниманието към книги, които иначе биха останали извън глобалния разговор.
Когато говори за книгите, които са я изградили като читател, Анжел се връща към детството и към заглавия като „Пипи Дългото чорапче“ от Астрид Линдгрен и „Двойната Лотхен“ от Ерих Кестнер, както и към българската класика „Ян Бибиян“ от Елин Пелин.
Днес тя препоръчва на международната публика сборника „Кедер“ на Йорданка Белева, който според нея улавя особената поетика на съвременната българска проза. Сред номинираните за Международна награда Букър тя откроява „Странност на ума“ от Орхан Памук.
Краткият списък за Международния „Букър“ ще бъде обявен на 31 март, а победителят – на 19 май в Тейт Модърн, Лондон.
Прочетете и ревю на „Остайница“ от Милена Ташева.
Открийте „Остайница“ или пък друга любима книги в Ozone.bg
