Имало едно време – зачете – в земята на дългите горещи лета и кратките студени зими, където царевицата расте висока и златна, където портокалите светят като фенери в дърветата, а хлябът е най-сладкият и най-вкусният, който си опитвала, там живеел тъжен и самотен човек…
Наскоро писах за любимите ми рокли от филми по книги, а след няколко дни в ръцете ми се озова „Роклята“ на Софи Никълс. Случайност? Не, просто още едно доказателство, че правилните книги стигат при хората, за които са предназначени, в точния момент. Как? С вълшебство.
„Роклята“ (изд. „Ciela“) се оказа красиво пътешествие в необикновения и изпълнен с тъга живот на една самотна майка и нейната дъщеря. Фабия Морено е жена със стил и забулено в тайни минало. Ела е младо объркано момиче, което чувства на плещите си непосилната тежест на тези тайни в търсенето на собственото си аз.
Фабия иска няколко съвсем прости неща: да прави хората щастливи с работата си, да бъде заобиколена от положителни мисли и емоции и да не бъде съдена заради това, което е. Най-голямата трудност в сбъдването на тези скромни мечти е, че миналото й е изгубено сред слоевете истории, които разказва, за да го скрие. Тоест, тя самата лишава себе си и дъщеря си от идентичност.
Двете няма как да бъдат разбрани и приети, защото са непроницаеми, чужди и страшни в очите на другите. Така се завъртат в омагьосания кръг на вечно търсене на истински дом, защото във всеки нов град ги очакват все същите разочарования. А те не могат да решат кое ще ги наранява по-малко – да бъдат различени или да се смесят с тълпата.
„Тъмночервени с раздърпани краища“ дни се редят в броеницата на времето, а майка и дъщеря се справя със самота си както могат. Странно нещо е животът им – ако се абстрахират от безумията на делника, е забавен, когато реши да си прави шеги с тях. Благодарни са за чувството му за хумор, свикнали са с иронията му, но най-много обичат „малките неща“ – детайли, жестове, цветове, форми и аромати. Те създават вълшебствата на всекидневието: в работата, която доставя удоволствие, в красивите вещи, пълни с история, и в добрите думи.
Фабия Морено превръща шиенето на дрехи в изкуство, разпръсква магията си сред жителите на целия град и очаква с надежда какво ще се случи. Тя разпознава „личния копнеж на хората“, знае „как да тълкува мечтите“ и копнее доброто да бъде движещата сила.
Фабия носи в себе си отдавна изгубена мъдрост и интуиция, която е толкова силна, че не подлежи на оспорване. Знае, че думите имат магическа сила и че истинските съкровища се намират в разнообразието. Но ще предаде ли това познание на своята затънала в колебания дъщеря? Ще реши ли дали то е ценно?
„Роклята“ е роман, изпълнен със светлина и красота, които събуждат любопитството още от първите страници. Пестелива на думи, но щедра откъм детайли, Софи Никълс създава забележителни картини и най-прекрасните, естетически издържани описания, които съм чела от доста време насам. Аромати, силуети и съдби се увиват около сърцето на читателя, за да ни разкажат една омайваща приказка. Приказка, стара колкото света – за доброто и злото, за обичта и мъката, за различията – която ни нашепва, че да си друг, чужд, е бреме, но и рядка привилегия.
