С любов в заглавието…

„Дни на любовта“ е мотото, което ни вдъхновява тази седмица. Любовта има много лица и понякога е трудно да я познаем. Затова е хубаво да се вглеждаме по-внимателно в лицата на хората от ежедневието ни и сред страниците на книгите, за да не пропуснем някой знак.

За повече романтично настроение ви предлагаме селекция от шест творби с любов в заглавието, които са толкова различни, колкото и всеки лудо влюбен.

„Любов по време на холера“ на Габриел Гарсия Маркес

„Любов по време на холера“ е роман за любовта, която е началото и края, а не път и цел. Тя не може да се възпита, не може да бъде излъгана.  За любовта – абсолютно отсъствие на граници, която няма нищо общо с брака и секса. И за безкрайното търпение на един мъж и пълната му увереност, че жената, която обича един ден ще бъде негова.

Голямото достойнство на романа не е в оригиналността на сюжета му, а в неповторимия начин, по който Маркес описва красотата на любовното чувство и безвремието, в което са попаднали пленниците му.

„Любовта трае три години“ на Фредерик Бегбеде

Първата година: животът се състои от поредица от слънчеви утрини. Втората година: се разбирате “от половин дума” и сте достигнали нечувани висоти в нежността. Третата година: “отвратена, жена ви ви напуска”. Марк Мароние вярва, че да си влюбен и щастлив с един единствен човек повече от три години е невъзможно, защото за да си щастлив имаш нужда от сигурност. Влюбването е въпрос на биохимия и несигурност – да умираш от страх и да не знаеш какво ще ти поднесе утрешният ден. Но дали някой ще го опровергае? …

„Японският любовник“ на Исабел Алиенде 

Алма Беласко разказва историята на своя живот. За семейството си в Полша, за бягството в началото на Втората световна война, за срещата си с бедното момче Ичимей, за японците в Америка след Пърл Харбър… но най-вече тя разказва за своята необикновена и устояла любов.

Една идеална любов, която е извън забраните, ежедневието и времето, и двама души, които успяват да съхранят своята отдаденост и страст един към друг.

 „Любов“ на Елиф Шафак

Шафак пише книга за любовта в най-различните й проявления, но най-вече “за мъката да откриеш път към себе си”. Да се научим да обичаме себе си, да си прощаваме и да се приемаме такива, каквито сме, за да можем да намерим път към другия. Писателката казва, че петнадесет години пише тази книга, в която не само разкрива любовта си към Руми и суфизма, но и вплита части от своя собствен опит, за да докаже, че правилата на истинската любов са вечни.

 „Любовта е опиат“ на Джейми Райди   

Сексът продава всичко. Той е най-ефективната маркетингова стратегия. Факт е, че дори лекарствата днес се продават чрез секс.

„Любовта е опиат“ е историята на един търговец на Виагра…

Райди проследява своите възходи и падения като представител на фармацевтичния гигант Пфайзер, производител на едни от най-предписваните и използвани лекарства. И от първо лице разкрива как се прави бизнес в Америка, а и по света. Успехът на продукта зависи повече от субективни фактори (като качествата на търговеца или светоусещането на клиента), отколкото от реалните му качества.

„Любов по време на глобално затопляне“ на  Франческа Лия Блок

Странна и необикновена книга, която изисква отърсване от предварителни читателски нагласи. Историята на Пенелопи започва с апокалипсис, който връхлита Лос Анджелис под формата на земетресение и чудовищно цунами. Тя се спасява по чудо и след период на страх и укриване е принудена да напусне убежището си. Докато търси семейство си, Пен среща – безстрашния и дързък Хекс, замечтания Езра и меланхоличния Аш. Четиримата се свързват от нежно приятелство, искрена любов и споделени мечти, страхове и спомени. И преповтарят пътуването на Одисей от Омировата поема, само че в съвсем модерен вариант.

Имате и още предложения? Споделете ги с нас като коментар под тази публикация.