fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Японският любовник“ – много повече от поредната любовна история

4 мин.

yaponskiyat-lyubovnik-isabel-aliende-kolibriЗа Исабел Алиенде съм чувала много противоречиви мнения. Чела съм ревюта, приятели са ми споделяли впечатления… В крайна сметка реших, че това е някакъв романтично-мечтателен мармалад, който ще ми е твърде сладък, тъй като не обичам натрапчиви любовни истории. Но слабостта ми към една определена категория мъже ме предаде и нямаше как да не се запозная с „Японският любовник“ (изд. „Colibri“).

С надеждата, че ще отговори на душевните ми нужди, даже запълних с нея безценно място в оскъдния ми багаж, докато пътувах за Италия. И мисля, че ако не я четях сутрин, на верандата на къщата на родителите ми, под сянката на една палма, нямаше да усетя тази книга по начина, по който я усетих.

This is not a love story!* Срещнах мнения из интернет как „Японският любовник“ всъщност не е впечатляваща, защото читателят има усещането, че чете урок по история вместо любовен роман. А то точно това му е хубавото. Бях изненадана от многото пластове, майсторски съчетани в привидно простичкия сюжет. Алиенде разказва за една продължила с десетилетия любов между еврейско момиче и американски японец, която е невъзможна по всички параграфи.

Първоначално се сблъскваме с молдованката Ирина, която работи в старчески дом. Там отиват по-заможни възрастни, които просто искат да изживеят последните си години спокойно и в относителен лукс. Забавен момент беше осъзнаването, че и хората на 70 години се влюбват, забавляват се и палуват. Все пак разсъжденията по тази тема са територия, в която повечето от нас не искат да стъпват, може би заради образа на достолепните баба и дядо – мъдри, спокойни и ведри – които са далеч от безразсъдните нагони, типични за младите.

В този дом Ирина се среща с Алма. Странна, малко плашеща жена, изпълнена с гордост. От онези, които веднага печелят уважението ти, защото сякаш никога няма да достигнеш нивото им. Двете се сближават по служебни причини и тогава Ирина научава историята на Алма. Родителите й я изпращат в Щатите по време на Втората световна война с надеждата, че ще й спестят ужасите, които сполетяват еврейското общество. По онова време Алма е малко изплашено момиченце в чужда държава, заобиколено от почти непознати хора.

В къщата на чичо си тя се запознава с градинаря му Такао и сина на Такао – Ичимей (длъжна съм да спомена, че Ичимей е изключително странно име за японец, но се преживява). След нападението над Пърл Харбър японците стават враг номер едно в САЩ и повечето живеещи там са екстрадирани в концентрационни лагери. Алма и Ичимей се разделят. Сами се досещате, че не е завинаги.

„Японският любовник“ майсторски споява минало, бъдеще и настояще, без да объркват читателя. Проследяването на конкретен исторически период през очите на всички герои е изключително интригуващо и запленяващо преживяване. Ще се сблъскате с персонажи, които са видели и преживели много, но не се пречупват, а устояват на трудностите. Дори книгата да наподобява урок по история, то той е увлекателно и леко поднесен.

Въпреки че не съм съгласна с разните му там моменти на кулминация, изпитах удоволствие от книгата. Оказа се перфектното ваканционно четиво. Може би не е подходяща за вас, ако си падате по романтично-мечтателните любовни мармалади, но ако пък си търсите необременяващ роман, в който да има история, любов, добре развит сюжет и умело изградени герои – препоръчвам ви да се сдобиете с „Японският любовник“!

P. S. Не, душевните ми нужди не бяха удовлетворени, ама на мен трудно се угажда!

* игра със заглавието на известната песен на P.I.L. – This Is Not A Love Song

Прочетете ревюта и за други книги на Исабел Алиенде – „Любов“„Сборът на дните“ и „Инес, моя душа“.