fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекаОткъсиСпециалниХудожествени

Самодивите живеели там, където небето и земята се допират – из „Енциклопедия: Български митични създания“

6 мин.

Тази есен на българския пазар, благодарение на издателство „Софтпрес“ се появи една малко по-различна енциклопедия – „„Енциклопедия на българските митични създания“. Освен с добре познатите персонажи като змейове и самодиви, книгата ни среща и с някои не толкова известни създания като караконджула и стопана. Съставител на енциклопедията е Кристина Димитрова, а ето и кратък откъс от тази интересна книга, предоставен специално за „Аз чета“: 

 

Според преданията прекрасните самодиви, наречени още самовили, живеели накрай света, където небето и земята се допират. По пътя към тяхното село се минавало през три планини и единствено свра­ките и орлите можели да стигнат дотам. Свраките вършеели смил, а орлите теглели колесницата на самодивите. На земята чудните девойки слизали през пролетта и оставали чак до есента. Техен дом били високите планини, поляните, езерата и изворите, където не стъпвал човешки крак. Поняко­га смъртните намирали техните хорища – кръгове от отъпкана трева по поляните. Самодивите се показвали само нощем, когато се отдавали на танци и се къпели в бистрите извори. Щом пропеели първи петли, мигом изчезвали. Ако се случело някой човек да наруши покоя им, като навлезе в техните владения или им проговори, те го наказвали със смърт или го лишавали от глас и памет.

Макар да живеели далеч от хората, самодивите търсели дружбата на ху­бавите моми и любовта на момците. Те били страстни любителки на музи­ката и често отвличали овчари, за да се наслаждават на свирнята им. Само­дивите танцували своите чудни танци, а овчарят стоял в средата и свирел на меден кавал или яворова свирка. В народните песни често се говори и за облог между самодивите и овчаря. Ако овчарят успеел да ги надсвири, те му давали за жена най-малката и хубава самодива. Загубел ли обаче, се прощавал с живота.

Не било рядкост да пламне любов между самодива и смъртен овчар. Залюбените от самодиви ергени започвали да пребледняват и да боледу­ват. За да ги избавят от пагубното влияние на самодивата, техните майки и сестри събирали специални билки, които втъквали в пояса или вшива­ли в шапката на ергена. Понякога все пак се стигало до женитба, но тя не продължавала дълго. Случвало се овчарят да спечели самодивата на облог или да я отвлече, като отмъкне булото или пояса ѝ. Ако пожелаел самодивата завинаги да остане с него, той изгарял булото ѝ. Ограбена от магическите си сили, девойката покорно го следвала, но не спирала да търси начин да си върне одеждите и да избяга. Самодивите не признавали семейни задължения и не се привързвали към дома. За тях най-важно било да са свободни, да играят и да се смеят на воля.

Някои самодиви били зли и отмъстителни. Живеели край гробища и опасни места и се носели с вихрушките. Смятало се, че ако вихрушката завее човек, той се разболява. Тези самодиви проявявали жестокост към хората – целели ги със стрели, ослепявали ги, пращали им болести или ги погубвали. Като наказание за нарушени забрани идвали лошите самодив­ски болести. Против опасните срещи с тези създания служели различни треви, пепел, тамян и огън.

Други самодиви обаче се славели като лечителки. Те били благосклонни към хората и носели здраве на болните. Помагали и на юнаците в битките с опасни съперници, като се сприятелявали с тях и лекували раните им. Вярата в лечебните сили на самодивите била толкова силна, че някои хора се лекували с магически практики – например обливане с отвара и баене. Други пък ходели по местата, където виреели росен и други самодивски билки, край поляни и извори, и прекарвали нощта там.

Стоян и самодиви

(по народна песен)

Стоян пасял стадото си на тучна поляна и свирел на кленова свирка, когато три самодиви дочули омайните звуци. Събрали се и весело заигра­ли. Играли до премала, а после хвръкнали високо над зелените ели, над дъл­боките кладенци със студена, бистра вода и над цветните морави. Стигнали до едно езеро и решили да се изкъпят. Всяка свалила ризата, зеления пояс и булото си и влезли във водата.

В това време Стоян издебнал трите самодиви и им откраднал ризи­те. Девойките се изплашили, излезли от водата и започнали да придум­ват Стоян да им върне откраднатото. Първата проплакала, че ако не си вземе дрехите, злата ѝ мащеха ще я умори. Стоян дума не обелил, но му дожаляло и ѝ върнал ризата. Втората му рекла, че имала девет братя, които щели и нея, и него да погубят. Стоян пак нищо не казал, но и на нея върнал ризата. Третата също му се примолила да я освободи – едничка била на майка си. Увещавала го дълго, че самодивите не умеят да се гри­жат за дом и дете, но този път Стоян не откликнал на молбите. Завел девойката у дома си и се оженил за нея.

Минало време, самодивата заченала и родила мъжка рожба. Дошъл ред да кръстят детето, да сложат трапеза и да празнуват. Тогава на Стоян му домиляло. Приискало му се невестата му пак да играе самодивски тан­ци, а той да свири. Самодивата обаче отсякла, че за да танцува, са ѝ нужни самодивските ѝ дрехи. Стоян се замислил, но вярвал, че щом имат дете, невестата му няма да избяга. Дал ѝ самодивските дрехи, тя се пре­менила в тях и бързо-бързо изхвръкнала от къщи. Отишла до моминския кладенец, дето бил дълбоко в зелените гори, изкъпала се в него, станала отново мома и се прибрала при майка си.

 

Ако този откъс ви е харесал, може да поръчатеЕнциклопедия: Български митични създания“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta и безплатна доставка.

[ + ]