Напоследък самопубликуването стана популярна възможност сред пишещите хора. Някога непрестижна и съмнителна практика, днес то се е превърнало във все по-привлекателна алтернатива на традиционното книгоиздаване. Авторите все по-често отказват да се обръщат към издателите и поемат съдбата на произведенията си в собствените си ръце. По този повод ви представяме мнението на Майкъл Козловски, главeн редактор на сайта Good e-reader.
Превод: Габриела Кожухарова
През последните пет години светът на книгоиздаването рязко се промени. В миналото, ако искаш да публикуваш книга, трябваше или да си платиш, или да сключиш сделка с традиционен издател. Днес всеки може да напише книга и да я качи в Smashwords, Kindle, Kobo или Nook. Въпросът е трябва ли да разграничаваме писателя от професионалния автор? Мисля, че имаме нужда от граница между двете понятия, за да можем да преценим кой може да бъде вземан насериозно.
Както купуването на стетоскоп не ми позволява да се наричам „доктор“, така и не ставаш „автор“ само защото е лесно да качиш в интернет писаното си слово и то да бъде изтеглено на друг компютър. „Певец“ е някой, който пее. „Професионален певец“ е някой, който си изкарва прехраната с пеене. Има ярък контраст между писателя и професионалния писател. Много инди писатели, които са публикували едно-две заглавия в Amazon или Smashword, обикновено мислят другояче. Кичат се с названието „автор“ като с почетен медал.
Големи писателски организации като Romance Writers of America, Canadian Writing Union и Published Authors Network приемат издадените инди писатели като членове, а Science Fiction Writers of America към момента изготвя критерии, чрез които да направи същото. За да се включиш в тези организации, трябва да си спечелил определено количество пари за една календарна година, като изискваната печалба за инди автор е в пъти по-голямa от тази за издадените по традиционен път автори, тъй като е по-лесно да печелиш пари като се самопубликуваш.
The Published Authors Network има строги изисквания за това кой може да се присъедини към организацията и са обвързани с доказването на приходи. В първия случай трябва да докажеш, че си получил 1000 долара аванс за едно заглавие; друг вариант е да си получил същата сума като изплатено възнаграждение за авторски права въз основа на продадени книги. Третата възможност за членство е запазена за самопубликуващи се автори, които трябва да докажат приход от 5000 долара.
Да наричаш „автори“ всички, които пишат нещо и след това го изтипосват публично, обезценява това название толкова много, че го прави почти безсмислено. Инди автори, самопубликувани автори, хибридни автори, автори на блогове, автори във форуми… Всички тези названия означават различни неща, в зависимост от това с кого разговаряш. Иска ми се да видя тази бъркотия изяснена – или си писател, или си професионален автор. Ако можеш да си изкарваш прехраната с писане, значи си професионален автор, а всеки друг е просто обикновен писател.
Инди автори и самопубликуващи се писатели, които твърдят, че са истински автори, са ми смешни. Името не значи нищо. Да бъдеш фотограф не означава нищо; превръщаш се в такъв, когато вземеш фотоапарат в ръце. На същия принцип би се наричал „автор“, защото си коментирал нечия публикация, както би се наричал „певец“, ако пееш под душа. Ако само си написал нещо на белия лист, със сигурност не си автор.
В света на науката нещата стоят по много различен начин. За да те вземат насериозно, трябва не просто да пишеш статии или да провеждаш изследвания, но и други хора трябва да ги цитират. Колкото повече хора цитират твоите трудове в книгите си или в собствените си публикации, толкова повече се повишава авторитетът ти на учен.
Смятам, че в издателската индустрия трябва да се проведе дебат за това в какво точно се състои да бъдеш писател и автор. Тези названия са размятани наляво-надясно толкова самоволно, че вече е объркващо. Някои хора биха казали: „Искам да чета само книги от професионални автори, защото съм на мнение, че са с по-високо качество от самопубликуваните произведения.“ Други пък ще отвърнат: „Считам за истински автори само тези, чиито книги НЕ са публикувани от някой от голямата петорка* Хората, публикувани от голямата петорка, пишат само безсмислени комерсиални бръщолевици, които се продават добре. Просто си вършат работата. Самопубликуващите се го правят заради любовта към писането и създават оригинални, некомерсиални творби. Харесва ми! Това са истинските автори.“
*голямата петорка – петте най-големи издателски къщи в САЩ. Това са Hachette Book Group, HarperCollins, Macmillan Publishers, Penguin Random House и Simon and Schuster
Нелепо и дълбоко погрешно е печеленето на определена сума пари да се налага като критерий, който определя смисъла на думата „автор“. Печеленето на пари е просто цел и в повечето случаи в наши дни няма нищо общо с качеството на стоката. Има разбира се много трикове, с които може да накараш някого да закупи дадена стока, но тук идва въпросът – книгата стока ли е? Съвременното състояние в обществените отношения в света може и да определят такова определение за книгата, но това не винаги е било така, а и се съмнявам, че винаги ще бъде вярно. Фундаментална грешка е да се смесват материалното с духовното в един творчески процес. Творческият процес като необходимост от съпреживяване (споделяне на нещо), или дори като самоизява на личността – в смисъла, който е показан на върха на прочутата пирамида на потребностите (Е.Маслоу).
Книгата е стока (в повечето случаи е така) защото е обект на търговия, но и много повече от стока.