Сара Дж. Маас е една от най-успешните YA автори на The New York Times, успяла да пробие още с първата си книга, когато e едва на 16 години.
„Написах „Стъкленият трон“, за да се забавлявам и съм изключително щастлива, че 18 години по-късно писането все още ми доставя такова удоволствие и удовлетворение“, споделя тя.
По случай 34-ия рожден ден на тази така обичана YA писателка, ще хвърлим поглед на кариерата ѝ и на събитията, помогнали ѝ да се изкачи до върха.
Като дете Сара няма много приятели, защото не може да намери общ език с връстниците си. Докато нейните съученици обсъждат известните личности и последните клюки, тя прекарва часове в четене и гледане на Star Wars и Indiana Jones. Когато в гимназията започва да пише „Стъкленият трон“, Сара прехвърля собствената си самота в образа на главната героиня.
Селена показва на света едно лице, но в действителност тя е доста самотна и отчаяно копнее за приятел.
Друг фактор, повлиял на Сара, са приказките на Disney. Колкото и да обича историите за отровни ябълки и прокълнати царства, младата писателка не успява да пренебрегне факта, че интересните неща се случват само на мъжките персонажи. Тогава решава, че в нейните книги главните герои ще са жени, които ще могат сами да „убият дракона“ и да се спасят. Сара споделя, че тайно се надява творчеството ѝ да вдъхне кураж на жените по света да изразяват свободно мнението си и да преследват мечтите си.
След невероятния успех на „Стъкленият трон“, писателката продължава да развива света на елфите, като черпи вдъхновение от почти всичко – музика (основно класическа), филми, изкуство, история. Голяма част от премеждията на главните герои са пряко свързани и с пътешествията на Сара.
Най-ясният ми спомен е от пътуването ми до National Dunes Park (Мичиган), където дюните са наистина високи и опасни. Леля ми каза, че ще е забавно да се поразходя в пустинята и час и половина по-късно не можех да дишам и лежах върху пясъка, мислейки, че ще умра. Затова исках Селена да страда в The Assassin and the Desert по същия начин, както страдах аз на онази дюна.
В едно от най-скорошните си интервюта, Сара разкрива процеса си на работа и трудностите, с които се сблъсква. Преди да създаде нов персонаж, тя си задава много въпроси за него: Откъде идва? Какви дрехи носи? С какво се храни? Не винаги описва всичко в книгите си, но според нея един автор трябва да е наясно с тези аспекти и да познава добре героите си. За Сара най-трудната част от писането е проследяването на сюжетните линии и затова често се оплита в различните навици и характери на собствените си персонажи.
„След повече от 20 чернови на една глава, понякога забравям коя е одобрена и публикувана. Трябва много да внимавам да не спомена събития, които все още не са се случили“, шегува се младата авторка.
А когато я попитат за съвет към начинаещи писатели тя винаги отвръща:
Най-добрият съвет, който мога да им дам, е винаги да пишат за това, което обичат.
Снимка на публикацията: Джош Уосърман
