Едва ли остана някой сред познатите ми фенове на YA фентъзи, на когото да не съм препоръчала „Четирите цвята на магията“, откакто я прочетох миналото лято. Първата част от трилогията на В. Е. Шуаб с четирите паралелни Лондона, различните степени на магия и интересните герои се нареди сред най-добрите янг адълт романи, които са ми попадали наскоро. Финалът e достатъчно завършен, за да се чете самостоятелно, но някои въпроси останаха без отговор, така че нямах търпение да разбера какво се готви в продължението.
„Сборище на сенки“ (изд. „Емас“) започва четири месеца, след като Лайла и Кел се разделиха на брега и крадлата вече е успяла да сбъдне мечтата си за пиратски живот. Извоювала си е място на кораба на чаровния капитан Алукард, към когото е определено се привързва, макар и да не си го признава, и с негова помощ девойката от Сивия Лондон опознава новите си магически сили. Лайла изпробва способностите си, плава из непознати морета и вече започва да се чувства като част от пиратския екипаж, когато Алукард обявява, че отново се връщат в Червения Лондон, за да участва в магически турнамент.
След събитията в предишния роман в кралското семейство на Червения Лондон витае напрежение, а на Кел и Рай им се налага да свикнат да живеят с последиците от действията си. Животът на антари вече е обвързан с този на престолонаследника съвсем директно, което тежи и на двама им, а споменът за Лайла не спира да го преследва. Рай е натоварен с организацията на магическо състезание, в което се включват и съседните империи, и предлага на брат си възможност за тайно участие. Междувременно в Белия Лондон тъмни сили и стари познайници се опитват да си проправят път до останалите светове.
„Сборище на сенки“ носи всички белези на втори роман от поредица. Стилът на В. Е. Шуаб е все така експресивен и четивен, магическата вселена се разширява с въвеждането на допълнителни детайли, а към познатите ни образи се присъединяват нови персонажи. Типично за продължение, темпото е по-мудно, отколкото в първата част и напрежението градира по-бавно, с много сцени, които първоначално изглеждат незавършени или незначителни, но към края разкриват истинската си цел.
Героите също са се променили. Докато в „Четирите цвята на магията“ Лайла и Кел бяха равнопоставени като главни действащи лица, тук фокусът е предимно върху Лайла. Още от самото начало момичето има страхотен потенциал като образ – тя е безразсъдно смела, успява да загърби миналото си, поставила си е ясни цели и желания и погледът й е винаги устремен към тях. В „Сборище на сенки“ обаче положителните й качества са преекспонирани до такава степен, че се превръщат в клише. Направило ми е впечатлението, че това често се случва с главните героини, особено в янг адълт фентъзитата – в стремежа си да ги изградят като силни и велики авторите ги правят досадно идеални.
Поради факта, че фокусът е поставен върху магическия турнир, действието се развива почти изцяло в Червения Лондон. За мен една от най-силните страни на трилогията е концепцията за четирите паралелни свята и тук определено ми липсваха сцени в другите. За сметка на това малкото страници, посветени на Белия Лондон и неговите обитатели, са наситени с напрежение и изненади.
„Четирите цвята на магията“ си остава една от любимите ми книги, което само по себе си е висока летва за продължението й. „Сборище на сенки“ обаче е типичен роман-среда – не достига нивото на предшественика си и не успява да поддържа темпото му, но пък предлага нови разкрития и създава добра основа за силен финал, изпълнен с екшън, обрати и всички цветове на магията.
Още отзиви за книгата можете да намерите в „Под моста“, както и в блоговете „BloodyRoseRed’s World“, „Stan’s Bookish Universe“, „Book and hot coffee“, „Justonebooklover“, „LadyBug’s Page“, „Piece of Life“, „Books are magic“, „Krisjustlovetoread“ и „Books99“.
Можете да вземете книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
