Първата ми среща с Луи де Берниер не потръгна добре и я отложих за неопределеното бъдеще. Времето на „Мандолината на капитан Корели” така и не дойде, но затова пък не можах да откажа поканата на „Сеньор Виво и Наркобарона” (изд. „Лабиринт“), главно заради притегателната корица.
Университетският преподавател по светска философия Дионисио Виво постига митологичен статут заради острите си и разобличителни писма до пресата, в които откровено обвинява наркокартелите и Наркобарона за незавидното състояние на въображаема латиноамериканска страна. А състоянието е такова, защото наркотърговията е абсолютното зло – то разяжда и унищожава всичко в държавата и душите на хората. Какво повече има да се казва за страна, в която жените ходят с амулети против изнасилване!
При такова колективно достигане на дъното неразумното упорство на сеньор Виво да пише писмата може да породи само едно – възникване на култ към него, в който последователите са само жени. За търсенето и оповестяването на истината обаче се плаща и преди последната страница всички ще го направят. Историята, която започва с любовни тръпки между Дионисио и Аника и остроумно-философски спаринг диалози между него и приятелят му Рамон Дарио, неочаквано се спуска в убийствена спирала на жестокости и страдания.
„Сеньор Виво и Наркобарона” е толкова добре написана, че не ви оставя време да си поемете дъх или да отлагате четенето. Пропита е от тънък хумор и ирония, които ми допаднаха изключително много. Успява да съчетае безмилостна политическа сатира, трогателна любовна история и разказ за първичния сблъсък на доброто и злото. Можете да гледате на Дионисио Виво и като на Давид, безразсъдно изправил се срещу (нарко)Голиат, но романът няма да ви даде утехата на библейска притча.
Луи де Берниер умело е създал редица запомнящи се образи, но абсолютният ми любимец е Рамон. Той е приятел, какъвто всеки мечтае да има – духовит, ироничен, загрижен, смел, жертвоготовен. И всичко това е разказано в най-добрите традиции на магическия реализъм. Особен магически реализъм, в който след средата на книгата бруталният реализъм взема превес, а магията е просто за утеха.
Това, което присъства и в двата свята – магическия и реалния – е любовта. В последното си писмо сеньор Дионисио Виво написва кратко и ясно всичко, което ви трябва да знаете, за да направите смислен живота си: „Каквато и да е идеологията, какъвто и да е общественият строй, в който живее човек, всеизвестен факт е, че единствената сила, способна да ни сплоти и да осмисли живота ни, е заложената в нас от природата любов, която ни прави наистина човеци и кове с невероятно нежния си пламък основата на взаимното доверие.”
Още две ревюта за книгата можете да прочетете в блоговете „Книголандия“ и „Книжен Петър“.
