Когато ме питат откъде съм, задавам доуточняващ въпрос: „Откъде е родът ми, къде съм роден или къде съм израснал?“. По света подобен доуточняващ въпрос вероятно е нормален, но тук шашка всички поред. Обикновено е трудно и да отговоря, обаче… аз всъщност съм от мястото, за което разказва тази книга. Пътеводител, сборник – нама значение как ще го наречете.
„Североизточна България – Гид за пътешественици“ е интересен проект на хора, които обичат природата, ангажирани са с родния си край и искат да разкажат за него. Добра амалгама от етнография и история, ненатрапващо се продуктово позициониране и ангажиращи фотографии. Когато зачетеш за Северното Черноморие, за Добружда и Лудогорието, направо ти се приисква да се запътиш натам за разходка. И този гид ще ти свърши работа – описани са по 2-3 места във всеки град и по-важните села.
Освен това – и екопътеки и офроуд маршрути. Има телефони за предварителна информация за повечето локации – музеи, паркове, експозиции, както и за резервация на достатъчно места, където можете да отседнете или просто да хапнете. Прилича на любимия ми бизнес модел, в който минимална платена част от съдържанието покрива разходите за създаването на една книга, и за щастие тук се е получило чудесно. Има я на четири езика – български, английски, руски и румънски, каквито вероято говорят 95% от изобщо минаващите в този район туристи.
И за да запълни докрай с чудатост формата си, „Североизточна България – Гид за пътешественици“ завършва с прекрасен кратък разказ на Захари Карабашлиев. Носталгия за повечето читатели, лека досада за често пребиваващите на село, но усмихваща плесница с последния абзац.
Така де, трябва да се прочете. И да не се тръгва към Североизточна България без книгата.
