През януари излезе четвъртата част от поредицата на Саманта Шанън, „Сезонът на Костите“ (изд. „Ciela“, преводач: Деян Кючуков). Това, както и изкусителната корица (дело на Стоян Атанасов), ме тласна да направя едно дългоочаквано “завръщане”, седем години след като за първи път се потопих в антиутопичния свят на лондонските ясновидци.
Саманта Шанън е на 20 години, а дебютният ѝ роман вдига огромен фурор през далечната 2013 година. Тогава британските медии смело посочват заглавието за “следващия Хари Потър”. Така и моят радар се насочва към това чудато, но признавам, интригуващо заглавие. Първото ми премеждие се случва няколко месеца след британската дата на издаване, когато се натъквам на заглавието на родна почва. След месеци „хайп“ излизам от книжарницата с торбичка в ръка.
Още в самото начало си личи, че светът, в който авторката ни въвлича, е многопластов и сложен. Преди съществената част да започне има родословно дърво на различните видове ясновидство, както и карта на наказателната колония Шеол I (познат на нас повече като Оксфорд). Първата глава пък започва с директно обръщение от Пейдж към читателя:
Обичам да мисля, че в началото сме били повече. Не много, предполагам. Но повече, отколкото сега.
Началото е трудно за преглъщане — експозицията доминира първите глави, докато авторката ни представя една позната държава с не толкова позната история. Страда от така познатия “инфодъмп“, който си е доста характерен за дебютни фентъзи книги.
Въпреки това, светът на Пейдж е динамичен и пълен с опасности зад всеки ъгъл. Самата тя е зряща от рядък вид наречен сънебродници. По нейно знание, тя е единствена по рода си. Това я прави едра плячка не само за тоталитарното правителство на Сцион, но и за вражеските банди в престъпния синдикат на Лондон. Под закрилата на шефа си, Джаксън Хол, Пейдж има силата да всява страх у тези, които биха искали да я използват. И всичко върви добре, докато не я залавят…
(снимка: samantha-shannon.blogspot.com)
Оттам сюжетът се прекланя на действието и бързо сме въвлечени в една безмилостна битка за оцеляване. Пейдж не знае на кого може да вярва, но знае, че за нищо на света не би се оставила да бъде роб на тази адска колония за ясновидци – не и след като научава истината за сянката, която стои зад котвата на Сцион.
Макар и да си личи, че това е дебютна книга, написана от млада и все още свенлива авторка, „Сезонът на костите“ има и своите силни страни. Смело бих казала, че надмогнах недостатъците. Най-силно впечатление прави твърдоглавата и упорита главна героиня. На моменти това ѝ изиграва лоша шега, като импулсивността ѝ я въвлича в редица проблеми. Но Пейдж върши всичко за общото ясновидско благо. Решителността ѝ да освободи пленниците, да избяга от колонията и да предупреди зрящите за това, което се случва зад кулисите, я правят един от най-силните герои, които съм срещала. Въпреки опасността, тя е целеустремена и не оставя на никого да препречи пътя ѝ към свободата.
Динамиката ѝ с мистериозния Лорд е изградена по умел, градивен начин. Когато се запознават, везните помежду им не са никак равни, но с течение на времето, връзката им се разраства. Двамата намират баланс под формата на крехък пакт доверие и еднолична цел. Характерите им се допълват като Ин и Ян – Пейдж е бурята, която ще сложи край на злините, докато Лордът е логиката, която да опитоми хаоса. От друга страна, той е също толкова силен и енигматичен герой, обгърнат от сенки, които лека- полека се прахосват, за да разкрият дълбочината на неговия душевен кладенец.
С уникалната си магическа екосистема, привлекателната пседвофутуристична, псевдоготическа атмосфера и невероятно многопластовите си герои, Саманта Шанън създава уникален свят, който разкрива на читателите си залък по залък, като бавно, но сладко мъчение. Гласът ѝ, макар несигурен в началото, става по-висок и по-висок, докато не превземе изцяло мислите на читателя. „Сезонът на костите“ до ден днешен е една от любимите ми поредици, а първата книга остава близо до сърцето ми като ключ към един обсебващ душата свят.
Прочетете и ревютата на Книжни Криле и The Book Addict Diaries.
