fb
Ревюта

„Щедрото дърво“ – помощник във възпитанието за деца и родители

3 мин.
shtedroto darvo

щедрото дървоНаскоро приятелка, която има петгодишна дъщеря, сподели, че й липсват качествени детски книги в България. Странно твърдение, ще кажете, като се има предвид изобилието на по-малко или повече луксозни издания за деца, които заемат обширни щандове в книжарниците. Мечопуховият принцип „колкото повече – толкова повече“, от който се ръководят много български издатели, явно важи и при издаването на детски книги.

А има (надявам се не малко) родители, за които детските книжки са повече от поредната шарена залъгалка. Те търсят в книгите не само качествен като съдържание и оформление продукт, но и помощно средство във възпитанието на малчуганите.

Затова е радостно, че наскоро на пазара се появи „Щедрото дърво“ (The Giving tree) на Шел Силвърстийн, издадено от „Точица“.

„Щедрото дърво“, публикувана за пръв път през 1964 г., отдавна е една от най-обичаните детски книгив САЩ, преведена на над 30 езика. Вероятно голяма част от успеха на книгата се дължи на нейната изключителна визуална и стилистична изчистеност – нито една излишна дума, нито една черта в повече. Но тази простота е само привидна – „Щедрото дърво“ смело поставя важни въпроси за смисъла на съществуването, обичта между родители и деца и търсенето на щастие. Книгата провокира така важния за възпитанието диалог между поколенията, създава пространство за обсъждане и формиране на ценности. Не на последно място, Силвърстийн демонстрира на практика принципа „less is more“, така важен в днешния свят на свръх-консумация и пре-задоволеност.

Българското издание на „Щедрото дърво“, освен за превода на проф. Александър Шурбанов, заслужава да бъде похвалено и за чудесното оформление на книжното тяло. Самият Силвърстийн има високи изисквания към публикуването на книгите си – повечето са издания с твърди корици, заявяващи трайното си намерение да останат за по-дълго в семейната библиотека и да бъдат многократно предпочитани.
Разбира се, като всяка смилово „голяма“ книга, и „Щедрото дърво“ има своите критици. Някои читатели обвиняват автора, че създава фалшиви ценности, учейки родителите на безусловна любов, а децата – на безразсъдно консуматорство. Детската писателка Лаурел Шнайдер, цитирана от „Ню Йорк Таймс“, твърди че „детските книги служат за възпитание не само на децата, но и на техните родители“. И е права. Не мога да се съглася обаче, че четенето на дадена книга „насажда“ определен тип поведение у четящия. В този ред на мисли, „Щедрото дърво“ е по-скоро помощник във възпитанието, отколкото бързо ръководство от типа „Как да бъдем перфектни родители“.

Надявам се, че скоро издателство „Точица“ ще се погрижи за български издания и на други книги на Шел Силвърстийн. А дотогава, можете да се прекарате приятни минути в сайта му.

 

[ + ]