„Силвър. Завръщане на острова на съкровищата” (изд. „Прозорец“) е проект, в който Андрю Моушън стъпва върху класическото произведение на Робърт Луис Стивънсън, за да напише продължение. Наследниците на две от ключовите фигури в оригинала, Джим Хокинс и Дългия Джон Силвър, се впускат в свое собствено пътуване до злощастния остров, за да намерят и донесат остатъка от съкровището на капитан Флинт.
По подобие на „Островът на съкровищата“ на Р. Л. Стивънсън, в „Силвър“ разказвач е Джим Хокинс, син на Джим Хокинс старши, а негов другар е Нати Силвър, дъщеря на Джон Силвър. Приключението започва бавно, със синовно предателство, преминава в класическо морско начинание за търсене на съкровище, а после постепенно се превръща в борба за справедливост и човешко достойнство, за да завърши с отчетливо библейска препратка към Адам и Ева.
В „Силвър“ не липсва щедра порция морални въпроси – за робството, насилието, алчността и най-вече за човешката природа. За моя изненада обаче значително място заема любовната история между младия Джим и Нати. Младежът е привлечен от пръв поглед и голяма част от мотивацията му да вземе картата на съкровището от баща си и да се включи в замисленото от Дългия Джон Силвър начинание, идва от желанието му да й угоди. Останалото е стремеж да изпита собствения си характер, да провери силите си далече от дома. В известен смисъл за Джим и Нати пътуването към острова се оказва пътуване към любовта, към себе си, опит за излизане от бащината сянка и преминаване от детството към живота на възрастен.
Следвайки канона, Моушън целенасочено се е стремял да наподоби атмосферата на „Островът на съкровищата“ и е успял. Стилът му е поетичен, вглъбен и макар на сюжета да не липсват динамика и обрати в действието, в текста непрекъснато усещах „подводно течение“, което правеше четенето по-бавно и трудно, отколкото очаквах. Отдавам го на прекалено честите и многословни разсъждения на Джим по морални въпроси, които биха били полезни най-вече за младежите.
Отличното издание (качествена хартия и приковаваща погледа корица) се отличава и с характерните колоритни илюстрации на Любен Зидаров. Те се появяват на ключови места в книгата и допринасят за по-пълно потапяне в атмосферата и събитията. Всичко това гарантира удоволствието от четенето.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
