Дали напоследък светът върви прекалено бързо или аз вече искам да сляза? Този философски въпрос ме мъчи, откакто за последните три месеца прочитам втора книга за разгонени дядовци, които се влюбват в млади девойки, имат “разтърсващи” преживявания и задължително нещастен и трагичен финал на връзката си.
Да си призная, първата книга дори не успях да я прочета до края, тъй като дядото се напикаваше, което мина дори моите естетически граници. Затова й не я цитирам. Втората обаче си заслужава четенето, тъй като освен този дразнещ момент има нелоша криминална интрига и интересна съдебна фабула.
“Невинен” на Скот Търоу проследява сблъсъка на най-емблематичните му герои след събитията в бестселъра „Невинен до доказване на противното”. Най-общо казано, преди 20 години един съдия е заподрян в убийството на любовницата си. За да има втора книга, разбира се, е оправдан.
Две десетилетия по-късно обаче той отново застава на подсъдимата скамейка, този път за убийството на жена си. Та съдията, на преклонната възраст от 60 и нещо години, изкарва трепетна любовна връзка със своя стажантка, която в последствие се влюбва в сина му.
Не искам да мислите, че съм тесногръд. Но това ми дойде много. Не смятам, че е изключително редно, камо ли пък интересно в обществото да се налага модел, че е нормално толкова млада жена да си ляга с мъж, който може да й бъде баща, ако не и дядо. Камо ли пък после да седят като едно семейство и тримата на масата.
В една книга бих го прочел с интерес и бих го нарекъл литературно явление. В две последователни издания мирише на налагане на тенденция.
Сигурно съм прекалено млад, за да оценя тази тенденция на 21 век. След 30 години предполагам, че ще мисля по различен начин и най-вероятно подобни книги ще ме радват. Съжалявам единствено за списание “Men’s health”. Как ли ще изглежда един гол дядо на корицата?
