Разхождайки се из Дрезден преди години, няколко неща ми направиха прекрасно впечатление: огромният парк, в който катеричките се хранеха от ръката ми, зоологическата градина в близост до същия този парк, както и езерото с лебедите зад един мини дворец.
Тогава не знаех за историята на Лизи и на слона Марлене, за малкия Карли и техните изумителни преживелици по време на Втората световна война.
Ако днес се върна в Дрезден, най-напред ще потърся къщата, в чиято градина е живял истински слон. А за да не звучат прекалено налудничаво думите ми, нека ви разкажа за книгата на Майкъл Морпурго „Слон в градината“.
Всичко започва оттам, че синът на медицинската сестра в старческия дом се казва Карл. Нищо необичайно, ще си помислите, но не и за една от пациентките – Лизи. Лизи не говори много, не харесва другите сестри и всички я смятат за леко луда, разказвайки, че като малка имала слон в градината. Но един ден, точно на тринайсети февруари, старата дама решава да разкаже историята си на единствения слушател, който й вярва – на деветгодишния Карл. Така разбрах за Марлене – четиригодишната слоница в Дрезденския зоопарк, спасена от бомбардировките над града по време на войната.
Лизи, братчето й Карли, Мути и Папа (мама и татко) си живеят щастливо: ходят на излети, хранят лебедите в езерото, често гостуват на леля и чичо в провинцията. Но с избухването на Втората световна война Папа е изпратен на фронта да се бие, а Мути е принудена да работи в зоологическата градина, за да се изхранват. Там тя се грижи за малко слонче, загубило майка си. Тежките военни дни си казват думата – всички дрезденчани живеят в страх от бомбардировки над града, а Мути, притеснена за Марлене, се споразумява с директора на зоопарка – слончето ще се прибира с нея всяка вечер.
Един ден, докато разхождат изнервената от едно куче слоница в парка, Лизи, Карли и майка им чуват приближаването на самолетите, носещи смъртоносни бомби. Това се оказва и техният шанс за спасение – да тръгнат извън града, борейки се както за своя живот, така и за този на Марлене. Дългото пътуване към къщата на леля и чичо се увенчава с успех, но премеждията тепърва предстоят. Защото само хората, преживели война, знаят какво може да им причини наличието на военнопленник в хамбара. Враг. Канадец. Макар и много красив и умен. Военнопленникът е Петер, а яростта на Мути към него е способна да го убие. Любовта на Лизи пък – да го спаси…
Дългият път към спасението пред двете деца, майка им, Марлене и Петер е осеян с много лишения и препятствия. Предателството и добротата вървят ръка за ръка, а силата на духа е единствената възможност за преодоляване на опасностите. Колко дълго можеш да се бориш, колко дълго можеш да вървиш напред?
Надявам се никога да не изпадаме в ситуация, в която да изпробваме преживелиците на героите на Майкъл Морпурго. Но виж, слон в градината непременно бих си взела! А вие?
По време на Втората световна война град Дрезден е бил разрушен почти изцяло. Ако днес отидете, вероятно няма да разберете това – възстановен е до последния покрив. Но ако отидете, потърсете къщата до парка – може би ще откриете стъпките на Марлене в градината!
Не пропускайте да прочетете и ревютата за други книги на Майкъл Морпурго: “Боен кон”, “Слон в градината”, “Сянка”, “Пеперуденият лъв”, “Невероятната история на Адолфус Типс”, “Супер!”,“Костенурката Занзибар”, “Историята на редник Пийсфул” и “Каспар котешкият принц”.
Книгата е част от Месеца на Майкъл Морпурго, организиран от изд. “ФЮТ”. Научете повече за него и си спечелете пътуване до Лондон през юни 2016 г.!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
