fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Смъртта е занимание самотно“ и дебне отвсякъде

3 мин.
Smartta e zanimanie samotno - Rey Brebari

smartta-e-zanimanie-samotnoЧереп на корицата? Купувам книгата! Рей Бредбъри? Казах ли вече, че купувам книгата? :) Шегата настрана, от издателство „Ciela“ пак са създали впечатляваща корица, адмирации за което. Все по-убедено започвам да пропагандирам, че и при книгите има любов от пръв поглед…

Тридесет години по-рано, или точно една година преди да се появя на този свят, Бредбъри публикува за първи път своя роман „Смъртта е занимание самотно“. Историята отвежда читателя във Венеция, щата Калифорния. Градче, обвито в мъгла и мистерия, с петролни сонди на брега, приличащи на огромни птеродактили, порутен лунапарк и един червен трамвай. А, да – и един труп, озовал се в бивша клетка на лъвове, сега потопена под мътните води на канала. В джоба му са намерени мънички, накъсани билетни конфети.

Мъртвецът е намерен от самотен писател, който има развихрено въображение и панически симптоми, особено след като една вечер, возейки се в червения трамвай, някой загадъчно прошепва в тила му: „Смъртта е занимание самотно“… Не след дълго труповете започват да се множат, негови самотни приятели изчезват, странни инциденти се случват. Един детектив (който също тайно се опитва да бъде писател) влиза в действието за цвят, а бивша кинозвезда излиза на преден план да поизлъска сюжета. Всички те заедно се опитват да разгадаят кой е възможно да стои зад необичайните събития и най-вече какъв би бил мотивът.

Авторът до последно държи своите читатели в любопитно очакване за края на тази шантава история – така, леко на полусъединител, преди да натисне газта, за да размаже челно със своя финал. Финал, който задоволява и изпълва със смисъл буквената пукотевица, която Бредбъри е сътворил по онзи начин, по който само той може да го направи.

„Смъртта е занимание самотно“ е като сапунено балонче – пъстра и изпълнена с лека ирония, сякаш нащракана на пишещата машина на шега, между другото, в бързината на задъханото ежедневие на Рей. Същевременно е дълбок и тъжен роман, но само ако решиш да го погледнеш от тази му страна. Книга за самотата и надеждата, че там някъде, някой те чака и обича… И може би, може би смъртта ще те подмине днес…

Романът има две продължения: „Гробище за лунатици“ (1990) и „Хайде всички да убием Констанс“, които смятам да подхвана при първа възможност, защото ми е интересно да видя как авторът е развил своите герои. Че то и писането е занимание самотно, но на някои им се получава по-добре, отколкото на други, а Бредбъри е от първите. :)

Прочетете още ревюта и за други романи на Рей Бредбъри – „Вино от глухарчета“, „Хайде всички да убием Констанс“ и „Зелени сенки, бял кит“.