„Сони бой“ (изд. „Ciela”) – холандската перла в съвременната европейска литература или хладен опит за описание на действителни събития по времето на Втората световна война? Въпросът със сигурност ще намери нееднозначни отговори, но за мен романът на прочутата и много награждавана писателка Анейет ван дер Зейл бе по-скоро разочарование.
Носителката на едни от най-значимите литературни отличия в Холандия разпростира на 216 страници обширната история на една силна и непокорна жена, проследявайки събития и житейски съдби на всички важни фигури около нея. Действието се развива от началото на ХХ век до края на Втората световна война. Рика ван дер Ланс е холандка, която напук на социални и семейни предразсъдъци се жени по любов. Бракът й с преуспяващия Вилем обаче не трае дълго и тя прави още една дръзка постъпка за епохата, в която живее – напуска съпруга си, заедно с четирите си деца.
Не след дълго Рика среща 20 години по-младия от нея суринамец Валдемар Нодс и преплита съдбата си с неговата, отново по крайно неприемлив начин за консервативното католическо общество в Холандия. Но това се оказва най-малката пречка за тяхната любов, защото двамата се озовават на прага на най-страшния период в съвременната човешка история – нацистката война.
Произведението може да се нарече семейна сага, но не и исторически роман. Както самата Анейет ван дер Зейл споделя в послеслова на книгата:
[…] мъничко ме блазнеше мисълта да излея този разказ под формата на исторически роман. Но колкото по се вглъбявах в главните персонажи и колкото повече материал ме връхлиташе, осъзнавах, че за самия живот не бива нищо да се измисля – за всеки случай не и от мен.
И за мен точно тук идва „проблемът“ на творбата, ако въобще може да се говори за такъв. „Сони бой“ изброява безброй събития, факти, години, имена (буквално трябва да си водиш бележки, за да се ориентираш сред множеството герои). В началото го възприемах като напълно допустимо, дори необходимо, за да добие читателят представа за атмосферата на времето и историческия контекст. Според моите субективни критерии за добра литература обаче един роман трябва да надскочи тази фаза и да навлезе по-дълбоко в психологията на героите.
Авторката сякаш се страхува да не внесе излишен колорит и художествена измислица към реалните събития в „Сони бой“ и не успява да направи образа на главните герои живи и запомнящи се. Безспорно трагичните им съдби не съумяха да ме докоснат, а останаха на повърхността. Жалко, защото историята действително е необикновено сложна и тежка – такава каквато само една реална житейска история може да бъде.
Анайет ван дер Зейл (снимка: Hoeksch Nieuws)
Липсата на изследването на душевността и вътрешния свят на персонажите за мен осакати книгата. Интересно, точно противоположен стил на писане има сънародникът на Зейл – писателят Херман Кох. Докосналите се до творчеството му остават потресени от дълбокия душевен разрез, който холандецът майсторски прави на своите герои, докато при Зейл сухите факти не успяха да провокират мисълта и въображението ми.
Спазването на достоверност на разказа със сигурност е логично и желано при писането на исторически текстове, но в художествената литература бягането от реалността (стига това да бъде ясно упоменато в даден момент) би могло да направи дадена творба шедьовър. Без да категоризирам като такъв романа на Фредерик Бегбеде „Уна и Селинджър“, ще го посоча като пример за сериозно разминаване между действителност и сюжет, което обаче не само не отнема от магията на историята, а я прави по-пленителна и запомняща се.
„Сони бой“ има обаче и своите предимства и те донякъде компенсират повърхностното описание на героите. На първо място, авторката разказва увлекателно за историческите и икономически връзки между Холандия и колонизираната от нея през XVII в. южноамериканска държава Суринам. Възможно е читателите да се заинтригуват от добре поднесените любопитни факти за незаличимата и до днес свързаност между двете страни. Друга тема е Втората световна война, отново в контекста на холандската действителност. Анейет ван дер Зейл е не само писател, а и историк и журналист, и успява в началото накратко описва привилигированото отношение към холандските евреи – уговорка на Еврейския съвет, впоследствие изчезнала и довела до унищожаването на 106 000 евреи.
Част от тази трагедия на хуманността е и историята на главните герои в романа „Сони бой“. Той не успя да заеме специално място в сърцето ми, но вярвам, че ще намери своите (по)читатели. Може би ще им бъде достатъчно да се замислят, че историята на моменти звучи неправдоподобна, но всъщност се е случила на хора, живели не толкова далеч във времето и на географската карта от нас…
Тези, които се интересуват от историята, но не биха посегнали към книгата, могат да потърсят едноименната екранизация от 2011 г., която е холандското предложение за чуждоезичен филм на 84-ите награди „Оскар”:
