„Сподавен писък“ (изд. „Еднорог“) е първият роман за инспектор Ким Стоун от британската писателка Анджела Марсънс. Поредицата вече наброява осем книги, но едва сега започва превеждането й на български. Като фен на трилърите се срамувам да си призная, че и аз едва сега разбрах за нея. В този случай обаче изразът „по-добре късно, отколкото никога“ важи с пълна сила.
В „Сподавен писък“ инспектор Ким Стоун и екипът й трябва да разберат кой убива бивши служители на дом за изоставени деца. Разследването на тези престъпления изважда наяве по-стари и може би още по-страшни призраци, с които детективите трябва да справят.
Главната героиня е решителна и проницателна, управлява екипа си с твърда река, но и справедливо. В някои моменти забелязваме, че има проблеми с общуването и често предпочита да бъде сама и да поправя стари мотори. Както повечето персонажи в подобни романи, филми и сериали, нелекото минало на Ким я е подтикнало да защитава по-слабите и беззащитните, да се бори за жертвите на насилие и може би по този начин да заглуши обвинителните гласове в главата си.
Случаят се оказва много личен за инспектора, тъй като детството й също е преминало през сиропиталища и приемни семейства. Този факт допринася за емоционалния заряд на книгата и дава възможност на писателката да ни разкрие повече за своята героиня, за личните й демони, за характера й. Обичам сюжети, в които авторът отделя време за нещо подобно, защото ми позволява да опозная персонажите, да разбера по-добре поведението им и да съпреживея ставащото. Това, разбира се, не е задължителен елемент за криминален роман или трилър, но ако сте като мен и обичате да потъвате в историята точно като истински детектив, подобни похвати помагат.
Има и други, доста набързо представени образи, които показват потенциал за интересни сюжетни линии, че дори и разни романтични закачки – нищо твърде сладникаво, защото няма да е в стила на героинята, но все пак са налице едно-две подхвърляния. Предполагам, че ще бъдат развити в следващите книги. Засега в центъра на историята е Ким Стоун, нейното минало и разследването и това е напълно достатъчно.
Анджела Марсънс
Не мога да пропусна и забавните диалози. Всяка размяна на реплики е изпълнена с вътрешни шеги, колегиални подкачания и върнати на място хапливи забележки. Напомниха ми на популярните криминални сериали, в които подобни разговори се използват за баланс на кървавите сцени и престъпленията. В „Сподавен писък“ този похват също помага книгата да се чете по-леко, но и спомага за представянето на героите, техните специфични характери и взаимоотношения.
Освен вълнуващите криминални загадки и диалози романът обрисува и силата на духа, която може да превъзмогне ограниченията на тялото, безусловната родителска любов, но също и другата крайност – родителите, които изоставят или дори нараняват децата си. Засегнат е и мотивът за възмездието, което рано или късно застига всички. Приятно впечатление ми направи и фактът, че почти всички главни персонажи са жени – с разнообразни професии, ясно изразени личностни черти и обособени роли в книгата.
Отдавна не ми се беше случвало да попадна на увлекателен трилър, който да ме държи под напрежение до самия край, и то не толкова с обичайните „кукички“ – изненади в края на главата, накъсан сюжет и съспенс. В „Сподавен писък“ има и такива елементи, но романът ме грабна с начина, по който е представена загадката. Марсънс разкрива постепенно уликите и потенциалните извършители, но и предоставя на читателя възможността да се „включи“ в разследването. В резултат те обзема приятното очакване да разбереш дали си прав, или авторката е успяла да те подхлъзне по грешна следа. При мен имаше по малко и от двете, което ме кара да чакам следващата книга от поредицата още по-нетърпеливо, за да видя дали ще изравня резултата.
Не пропускайте и интервюто ни с Анджела Марсънс специално за „Аз чета“ тук.
Още ревюта за романа ще намерите в „Под моста“ и „Книголандия“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
