Признавам, че това не е първата ми среща със „Споделеният апартамент“ (изд. „Ибис“). Вече съм чела дебюта на Бет О’Лиъри на английски, но когато видях българското издание, ме заля чиста, неподправена радост, последвана от трескаво желание да споделя на секундата колко много харесвам и обичам тази книга. Специално се обръщам към онези, които не се считат за горещи фенове на любовните романи – искрено вярвам, че тази мила, красива и забавна история ще успее да спечели дори и вас.
Тифи работи в малко и неособено печелившо лондонско издателство, насочено към нишовата аудитория на книги тип „Направи си сам“. Заплатата ѝ е нищожна, а перспективите за растеж – минимални. Скорошната ѝ раздяла допълнително влошава ситуацията. Притисната от обстоятелствата да се изнесе от жилището на бившия си, разорената Тифи е принудена да избира – или пълна дупка, или сносен апартамент с примамливо нисък наем, но с крайно специфично условие: делене на легло със съквартирант… в различни часове от денонощието.
Леон работи в хоспис, но отчаяно се нуждае от допълнителен доход. Малкият му брат Ричи е вкаран в затвора, след като е несправедливо осъден за обир, а хонорарът на некадърния адвокат, който семейството едва успява да си позволи, изпива и без това оскъдните му средства. Ето защо Леон пуска странната обява. Съквартирантът му може спокойно да разполага с целия апартамент през нощните му смени, включително и да спи в леглото му. Разбираемо, приятелката му Кей изобщо не е във възторг от уговорката.
Първоначално съквартирантите добиват впечатления един за друг изцяло от вещите си. Леон смята Тифи за разхвърляна и ексцентрична, а Тифи пък мигновено го преценява като потенциален сериен убиец. Единствената форма на комуникация помежду им са бележките, оставени из апартамента, и спорадичните есемеси. Тъй като и двамата готвят, когато са стресирани, те започват да си споделят храна, разбирайте и емоционална подкрепа. Съобщенията, които си разменят, стават все по-закачливи и сърдечни. Оттам нататък в книгата постепенно разцъфва една от най-хубавите любовни истории, на които съм попадала.
Бет О’Лиъри (снимка: Tom Medwell)
Очаквах, че „Споделеният апартамент“ ще бъде или чиклит, или ще е написан по обичайната захаросана формула. Оказа се, че не попада в никоя конкретна категория – просто е много хубав съвременен роман. Ако все пак трябва да го определя някак, бих казала, че се доближава най-плътно до жанра на романтичната комедия.
Първото, което ми направи добро впечатление, бяха страничните сюжетни линии. Те обогатиха главната и ѝ придадоха още повече дълбочина – някои разсмиват до сълзи, други трогват, а конкретно тази с тормоза и манипулациите на бившия на Тифи те кара да крещиш. Второстепенните герои на Бет О’Лиъри не са просто клиширани пионки, поддържащи Тифи и Леон и придвижващи историята напред, ами са сред най-запомнящите се образи в книгата – до степен, в която не можеш да си представиш живота на основните персонажи без тяхната намеса. Всеки един изиграва по свой начин важна, незаменима роля в сюжета.
Тук обаче идва моментът да споделя обичта си към звездите на „Споделеният апартамент“ – прекрасните Леон и Тифи. Роман с подобна концепция няма как да проработи, ако водещата двойка не е съставена от харизматични герои, към които да се привържеш, и Бет О’Лиъри се е справила превъзходно със задачата да ги направи такива в очите на читателя.
Разказът се води поравно и от двамата, с редуващи се глави в първо лице. Давам голяма червена точка на авторката заради факта, че се е постарала да придаде на гласовете им различно звучене. Тифи е по-многословна и закачлива, докато Леон е сдържан и интровертен в своето повествование. Настроението на нейните глави е по-момичешко и хумористично, докато неговите са по-тъжни и меланхолични заради естеството на работата му, страданията на брат му и обтегнатите му отношения с Кей.
Въпреки че на моменти успява да бъде драматична и да те натъжи с минорни включвания, „Споделеният апартамент“ се отличава с чудесни комични случки и с цялостната си духовитост, струяща от всяка страница. Леон и Тифи допринасят за този ефект посвоему – Тифи е остроумна и самоиронична, докато Леон демонстрира сухо чувство за хумор, което е перфектно допълнение към саможивата му природа.
Двамата са коренно различни, но същевременно се допълват, а характерите им са като мехлем за раните на другия. В лицето на Леон Тифи намира топлината, емпатията и безусловната подкрепа, от които се нуждае, докато той съумява да излезе от черупката си благодарение на нейната безрезервна доброта и примамливата ѝ игривост. Двамата наистина изглеждат като перфектната двойка, наред с всичките си напълно човешки и разбираеми недостатъци.
Може някой да намери спонтанния и закачлив нрав на Тифи за досаден, отделни авторови решения – за прекалено сладникави и нереалистични, а финала за клиширан, както подобава на всяка романтична комедия. Клишета със сигурност има, както и онези омразни моменти тип „той/тя си въобразява нещо, което очевидно не е истина и заплашва хепиенда“, но смятам, че щитът на книгата срещу потенциалната критика е огромното ѝ сърце.
Колкото и странно да звучи, казано за книга, „Споделеният апартамент“ е изпълнена с доброта. Героите ѝ показват каква ценност е да си състрадателен, мил и нежен, колко е важно да проявяваш разбиране и търпение към чуждата слабост, независимо какъв е изворът ѝ, и в крайна сметка как трудният избор да дадеш или да не дадеш втори шанс на някого може да се окаже животоспасяващ и в двата случая. Романът е топъл и уютен и с лекота те приютява сред страниците си именно заради тези си качества. Вярвам, че е същинско бижу, в което много от вас ще се влюбят, и го препоръчвам на нуждаещите се от доза обнадеждаваща романтика.
Още едно ревю за романа ще откриете в „Hrisilandia“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
