Подхващам книгата “Стъклените деца” (изд. “Ергон”) на шведската писателка Кристина Улсон в 22:30 часа. Корицата изглежда мистериозна и ми подсказва, че вероятно е по-добре да я чета през деня (голяма страхливка съм!), но любопитството ми надделява. Спомням си думите на Лео (герой на Сюне Леа) как светлината крие повече неща от мрака и смело отгръщам първата страница. Прозорецът е отворен, пердето се полюлява от излезлия летен вятър… Чук-чук! Изтръпвам, защото точно като героинята Били и аз седя на тръни, в очакване нещо страховито да се появи зад прозореца. Но духове не съществуват, нали?
Били и майка й се преместват от град Кришанстад в малкия Охус. Бащата на момичето е починал и майката има нужда да започне на чисто. Не и Били обаче – тя не харесва къщата, в която се нанасят, а продавачът непрекъснато сипе лъжи за предишното семейство, живяло на Спарисвеген. Подозрението на момичето, че нещо не е наред с къщата, се засилва, когато върху старинна стъклена масичка открива отпечатък от детска ръка, поставен след пристигането на двете нови обитателки.
Притеснителните знаци не стихват: скърцащите стени, полюшването на полилея без причина, старите комикси със заплашителни надписи, изскачащи от дъното на кашоните… Били е все по-притеснена, но майка й категорично отказва да види очевидното – старата къща крие някаква трагична тайна и се опитва да се отърси от обитателите си, причинявайки им различни нещастия.
Докато разследва загадката на стъклените деца и младата бавачка, момичето няма да е само. Приятелката от града Симона и Аладин, с когото Били се запознава край брега на морето, ще я съпътстват в прегледа на стари ленти, търсене на любопитна информация и разнищване на трагичната история на Треперещата къща.
Книгата “Стъклените деца” е отличен пример за юношески трилър. С изключително майсторство Кристина Улсон изгражда сюжета, спиращ на моменти дъха на читателите. Естествено и свръхестествено, здрав разум и лека лудост – всяко действие има свое противодействие, нищо не е случайно. Това внушава авторката, докато ни води из дебрите на стари загадки, владеещи мислите на обикновените хора в малкото градче Охус. Майсторството на Улсон личи от всяка страница, а умението й да внушава спокойствие, за да усили драматичния ефект, превръща историята в класически сценарий за трилър. Та-да-да-дамм! Както си стоиш, изведнъж пред теб изникват фигурките на стъклените деца, а полилеят не спира да се движи напред-назад, напред-назад…
През 2013 г. книгата печели престижната награда на шведското радио за най-добър детски роман, избран от самите деца (като нашата награда “Бисерче вълшебно”), а интересът към нея е огромен – тя е заемана над 40 000 пъти от обществените библиотеки в Швеция за една година и е бестселър в редица европейски страни.
“Стъклените деца” е първата книга от трилогия. Преводът от шведски език е дело на Любомир Гиздов, книгата е издадена на български език с подкрепата на програма “Творческа Европа” на ЕС и е част от кампанията “Северно лято”.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
