Миналата седмица в обществения дебат се зароди една напълно ненужна и остаряла дискусия – имат ли жените право на избор какво да правят с телата си. Дебатът, който не би трябвало изобщо да същества в 21 век, естествено е инициран по политически причини, които нямат нищо общо с жените, децата, тяхното здраве и добруване. Ето защо решихме да споделим с читателите на „Аз чета“ този откъс от книгата на Мелинда Гейтс „Няма връщане назад“ (изд. „Обсидиан“).
Промяната на посоката се оказа много по-трудна от очакваното, защото този разговор се води отдавна и е затънал в предразсъдъци, които не могат да бъдат отстранени лесно. Дискусията е отчасти и реакция към делото на Маргарет Сангър, която има сложно наследство.
През 1916-а Сангър отваря първата клиника в Съединените щати, където се предлагат контрацептиви. Десет дни по-късно е арестувана. Тя внася гаранцията, връща се на работа и отново е арестувана. Разпространението на контрацептиви е незаконно. Незаконно е и предписването им, рекламирането или говоренето за тях.
Сангър е родена през 1879 г. от майка, която ще преживее общо осемнайсет бременности и ще се грижи за единайсет деца, преди да почине на петдесет години от туберкулоза и рак на маточната шийка. Смъртта ѝ подтиква Сангър да стане медицинска сестра и да работи в бедните квартали на Ню Йорк с майки имигрантки, които нямат достъп до контрацептиви.
Сангър разказва в речите си как веднъж отишла в апартамента на двайсет и осем годишна жена, която толкова отчаяно искала да избегне поредното раждане, че абортирала сама и почти умряла. Като осъзнала, че едва не се е самоубила, попитала лекаря как да предотврати следваща бременност. Той предложил да изпрати съпруга си да спи на покрива.
Три месеца по-късно жената била бременна и след още един неин опит да абортира Сангър отново отишла в апартамента ѝ. Този път жената издъхнала малко след като пристигнала Сангър. Тя разказва, че случилото се я накарало да напусне работа. Заклела се „никога да не поемам друг случай, докато не направя така, че всички работещи жени в Америка да се научат как да контролират зачеването“.
Сангър вярва, че жените могат да постигнат промяна в обществото само ако са способни да предотвратяват нежеланите бременности. Тя смята семейното планиране за свързано с правото на свободно слово. Изнася публични лекции, лобира за политици. Пише вестникарски рубрики, памфлети и вестник за контрацепцията… все незаконни по онова време.
Прочува се след ареста си през 1916-а и през следващите две десетилетия повече от един милион жени ѝ пишат, обзети от отчаяние, и я молят да им помогне да се сдобият с контрацептиви. Една жена пише: „Ще направя всичко възможно двете ми деца да водят хубав живот. Живея в постоянен страх да не забременея отново скоро. Майка ми роди дванайсет деца“.
Друга пише: „Имам болно сърце и ми се иска да съм жива и да отгледам тези четири деца повече, отколкото да родя още и може би да умра“.
снимка: Amazon.com
Жена от ферма някъде на юг пише: „Трябва да нося бебетата си на полето и да гледам как лицата им изгарят на слънцето… Мъжът ми заяви, че ще научи момичетата ни да орат, а аз не искам още деца да стават роби“.
Писмата на тези жени са издадени в книга, озаглавена „Майчинство в робство“. Сангър пише: „Те изливаха душата си пред мен, една непозната, заради интуитивното си убеждение, че бих могла да им окажа помощ, каквато не получават от съпрузите си, от свещениците, лекарите или от съседите си“.
След като прочетох някои от тези писма, в главата ми зазвуча песен, която чувам често, когато съм вглъбена в работата си – песен, която постоянно чувах в църквата като дете и ходех на литургия пет пъти седмично в католическото училище. Песента е съкрушително тъжна, красива и натрапчива, а рефренът е: „Бог чува плача на бедните“. Монахините ни учеха, че вярващите са длъжни да откликват на този плач.
Молбите за помощ в писмата на тези жени не се различават много от гласовете на Мина, Сади, Адиса или на много други жени, с които съм разговаряла в здравни клиники и по домовете им. Те са разделени от времето и пространството, но споделят еднаква съдба в борбата си да бъдат чути и в неохотата на общността да ги чуе.
Съпротивата срещу контрацептивите в различните култури навсякъде се отличава с враждебност към жените. Съдията, осъдил Маргарет Сангър, заявил, че жените нямат „правото да се съвкупяват, ако са сигурни, че това няма да доведе до зачеване“.
Наистина ли? Защо?
Съдията, осъдил Сангър на двайсет дни труд в изправителен дом, е изразител на разпространеното тогава разбиране, че сексуалната дейност на жената е неморална, ако е нещо отделно от детеродната ѝ функция. Вследствие на дейността на Антъни Комсток в Съединените щати е незаконно една жена да си набавя контрацептиви, за да избегне раждането на деца.
Комсток е роден в Кънетикът и участва в Гражданската война на страната на Съюза, а през 1873-та основава в Ню Йорк Общество за потискане на порока и настоява за закони, впоследствие получили неговото име, срещу – заедно с други неща – и изпращането по пощата на информация и реклами за контрацептиви или на самите контрацептиви. Законите на Комсток уреждат и нов пост – специален агент на пощите, – който има право да носи белезници и оръжие и да арестува нарушителите на закона. Постът е създаден специално за Комсток, който много харесва ролята си. Той наема пощенска кутия и изпраща фалшиви молби до хора, които подозира. Когато получава отговор, арестува подателя. Някои жени, попаднали в капана му, се самоубиват, защото предпочитат смъртта пред позора на един публичен процес.
Комсток е рожба на своето време, а разбиранията му се ползват със силната подкрепа на управниците. Членовете на Конгреса, въвели този закон, заявяват по време на обсъждането му: „Почтените мъже в страната… ще действат решително и енергично, за да запазят най-голямата ценност в живота си – светостта и непорочността на домашното огнище“.
Законът е приет много лесно и щатите приемат свои версии, които често са още по-строги. В Ню Йорк е незаконно да се говори за контрацептиви, дори лекарите не могат. Разбира се, нито една жена не е гласувала за тези закони, не е гласувала и за мъжете, гласували за тях. Суфражетките ще се появят чак след десетилетия. Решението за поставянето на контрацептивите извън закона е взето от мъже.
Комсток открито говори за мотивите си. Заявява, че предприема личен кръстоносен поход срещу „похотта – съюзник на всички останали престъпления“. Когато отива на прием в Белия дом и вижда жени с грим, напудрени прически и „изрязани рокли“, той ги нарича „крайно отблъскващи за всеки, който обича непорочната, благородна и скромна жена“. „Как бихме могли да ги уважаваме? – пише той. – Те са позор за нашата страна.“
В очите на Комсток и неговите съюзници на жените се полагат ограничен брой житейски роли: да се омъжат и да служат на мъжа, да му раждат деца и да се грижат за тях. Всяко отклонение от тези задължения носи безчестие, защото жената не е човешко същество, което има право да постъпва в своя полза, нито да работи за своето образование или професионално усъвършенстване и със сигурност няма право да прави неща за собствено удоволствие. Удоволствието на жената, особено нейното сексуално удоволствие, всява ужас у пазителите на обществения ред. Ако жените са свободни да се стремят към личното си удоволствие, това ще засегне същината на негласното мъжко разбиране: „Ти съществуваш за моя наслада!“. Мъжете смятат за наложително да контролират източника на насладата си. Затова Комсток и другите правят всичко по силите си да превърнат позора в свое оръжие и с негова помощ да държат жените на мястото им и да измерват тяхната ценност само с грижите за съпруга и за децата.
Необходимостта на мъжете да регулират сексуалното поведение на жените остава факт в САЩ дори след като федерален съд постановява през 1936 г., че лекарите може да съветват своите пациенти относно средства за контрол над бременността и да предписват контрацептиви. Въпреки този напредък в страната остават много ограничения и през 1965-а, когато Върховният съд отсъжда по делото „Гризуолд срещу Кънетикът“, че ограниченията върху контрацептивите са намеса в интимността на брака, съдът премахва ограниченията само за семейните хора! Изобщо не споменава правата на несемейните, затова неомъжените жени в много щати все още нямат право на противозачатъчни. Не е било толкова отдавна. Все още жени на седемдесет и няколко години идват при мен и ми казват: „Налагаше се да излъжа лекаря си, че съм женена, иначе не ми предписваше контрацептиви“. Неомъжените жени получават законовото право да ползват контрацепция едва през 1972-ра след делото „Айзенщат срещу Беърд“.
Тази страна от разговора за семейното планиране се корени в неловкостта, която поражда в обществото женската сексуалност – нещо валидно и до днес. Ако една жена извиси публично глас за значението на контрацептивите за опазване на здравето, ще надигнат гласове женомразци и ще опитат да я засрамят: „Не възнамерявам да финансирам сексуалния живот на някаква жена“.
Охулването на жените заради тяхната сексуалност е стандартна тактика за заглушаване на гласовете на тези, които искат сами да решават дали и кога да имат деца. Само че това не е единствената дискусия, която заглушава гласовете им. Много интереси са се опитвали да контролират раждаемостта по начини, които затрудняват целенасоченото говорене за контрацепцията днес.
В опит да контролират населението си Индия и Китай приемат през 70-те години на ХХ в. програми за семейно планиране. Китай създава политика за едно дете в семейството, а Индия се насочва към средства, включващи и стерилизация. През 60-те и 70-те години контролът над растежа на населението е възприет и от американската външна политика въз основа на прогнозите, че свръхнаселеността би могла да доведе до масов глад и евентуално до голяма миграция поради липсата на храна.
По-рано през ХХ в. привържениците на контрола над раждаемостта в Съединените щати също се стараят да наложат каузата си с надеждата да помогнат на бедните да избегнат раждането на нежелани деца. Някои от тези застъпници са привърженици на евгениката, опитващи се да елиминират „негодните“ и да насърчат определени групи да имат по-малко деца или въобще да нямат.
Самата Сангър подкрепя някои позиции на евгенистите. Евгениката е нравствено отблъскваща и дискредитирана от науката. Само че тази история се използва, за да се обърква дискусията за контрацепцията днес. Опонентите се опитват да дискредитират съвременните контрацептиви, като изваждат на преден план историята на евгениката и твърдят, че тъй като контрацептивите са използвани за някои аморални цели, те не бива да бъдат използвани за нищо, дори за да дадат на една майка възможност да почака, преди да роди следващо дете.
Има и друг проблем, който спира ясната и целенасочена дискусия за контрацептивите – абортът. В Съединените щати и по света емоционалният и личен дебат относно аборта понякога замъглява факти за животоспасяващата сила на контрацепцията.
Контрацептивите спасяват майки и новородени. Те намаляват абортите. Според последните данни в резултат на употребата на контрацептиви опасните аборти в най-бедните страни на света само за една година са намалели с 26 милиона.
Вместо да признават ролята на противозачатъчните средства, някои опоненти на контрацепцията събират двата проблема в едно. Дори призивът жените да избират дали и кога да раждат деца е толкова заплашителен, че противниците на идеята правят всичко по силите си да изопачат въпроса. Опитът да се измести дебатът за контрацепцията към темата за аборта успява ефикасно да саботира дискусията. Споровете са толкова ожесточени, че противниците в тях често изобщо не стигат до въпроса за здравето на жените. Не може да се дискутира, ако хората не разговарят.
Решителната съпротива срещу контрацептивите от страна на Католическата църква също влияе на дискусията за семейното планиране. Извън правителствената система Църквата е най-големият доставчик на образование и на медицински услуги в света, а това ѝ осигурява солидно присъствие и влияние в живота на бедните. Което е полезно в редица отношения, но не и когато Църквата не насърчава жените да вземат контрацептиви, за да помогнат на семействата си да се измъкнат от бедността.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
