fb

"Аз чета" на 14 години

10, които...Специални

5 книги, които препоръчваме на Волен Сидеров да прочете, преди да говори за абортите

5 Mins read

Когато в неделя в медиите се появи новината, че Волен Сидеров е говорил как трябва да има дебат по темата за правото на аборт, се засмяхме – казахме си, че лятото наистина е започнало, щом Волен отново е новина. И после се уплашихме – защото в главата ни изплува една сцена от „Разказът на прислужницата“, спомен на главната героиня за постепенното радикализаране на заобикалящите я мъже, на което не обръща внимание. Накрая се ядосахме. Побесняхме, защото имаме толкова много проблеми, а за пореден път трябва да обясняваме азбучни истини – никой няма право над женските тела, освен самите жени. Никой, независимо от неговата религия, политически убеждения, пол или раса, няма право да ни натрапва своите житейски избори. 

Екипът на „Аз чета“ се състои предимно от жени. Събрахме пет заглавия, които горещо препоръчваме на Волен Сидеров и подобните му да прочетат, преди да се опитат да се месят в репродуктивните права на хората. Защото посегателството над правата на жените е само първата крачка към едно много, много мрачно бъдеще. За всички ни. 

 

„Разказът на прислужницата“ (изд. „Orange Books“) от Маргарет Атууд e книгата, за която всички се сещаме, когато говорим за права на жените. Атууд изрично подчертава, че не харесва романът да бъде определян като „антиутопия“ или „научна фантастика“, защото всичко. описано в него, се случва в реалния живот.

Религия и политика се преплитат, за да изградят Гилеад – фундаменталистка теоцентрична крайнодясна държава, ръководена от старозаветните принципи „око за око, зъб за зъб“, забележителна с кастовата си система. Като всяка кастова система, и тази се стреми да раздели и ограничи различните прослойки на обществото, но фокусът ѝ пада особено силно върху жените  Съпруги, Лели, Марти и, разбира се, Прислужници (е, има и едни Йезавели, или държавни проститутки. Все пак тази кастова система е създадена от мъже). Единствените, които са запазили репродуктивните си способности, се назначават „на служба“ в семействата на важни мъже от върхушката с цел да родят дете от господарите си (посредством ежемесечно изнасилване, наричано „церемония“). Децата, също като Съпругите, са награда.

За по-бедните мъже съществува дори Иконсъпругата  икономична версия на съпругата, която съчетава функциите на родилка, прислужница и съпруга… мхм. Май Атууд е по-близо до реалността, отколкото би ни било приятно да признаем.

 

„Завинаги само твоя“ (изд. „Orange Books“) от Луис О’Нийл безспорно е вдъхновена от „Разказът на прислужницата“. В нейния свят няма жени  никой не иска да му се ражда момиче и жените постепенно изчезват. Налага се учените да ги създават изкуствено, чрез генно инженерство. Те се превръщат в стока, продукт с различни качества и употреба. Имената им се изписват с малка буква, защото са взаимозаменяеми и от значение е само ролята, която изпълняват в обществото  компаньонка, конкубинка или възпитателка. Естествено, подчинени на мъжете, на техните нужди и удоволствия.

 

 

 

 

„Никога не ме оставяй“ (изд. „Лабиринт“) от Казуо Ишигуро е точно на място в този списък. Лошото е, че за да не разваляме удоволствието от прочитането ѝ, не можем да ви кажем много за нея. Само ви уверяваме, че стилът на Ишигуро ще ви хареса, а от сюжета, съвместяващ в себе си британско училище и деца, които преминават през любов, тъга и всички чувства, изпълващи едно детство, ще ви се завърти свят. И междувременно ще усетите топката в корема си. Книгата никак не е лека точно защото поставя моралните ви принципи на изпитание.

 

 

 

 

 

„Прекрасният нов свят“ (изд. „Фама“) от Олдъс Хъксли е една от книгите, формирали жанра антиутопия. Написана в далечната 1931 г., тя ни отвежда в Световната държава, в която нормалното възпроизвеждане просто не съществува. Няма го. Шейсет и пет процента от родените момичета се стерилизират веднага след раждане, а останалата част е задължена да използва контрацептиви. Хората се създават и отглеждат в инкубатори. Ако държавата има нужда от още, нечии нестерилизирани яйчници се отстраняват хирургически. Излишно е да казваме, че операцията е доброволна, за доброто на обществото. А носи и позитиви  бонус в размер на шестмесечна заплата! Еха, как да не ти се прииска да живееш там!

 

 

 

„Играта на Ендър“ (изд. „Ера“) от Орсън Скот Кард е научна фантастика и антиутопия в едно, която разглежда (донякъде) как правителството решава проблема с пренаселването. Разбира се, че най-умните решения винаги идват отгоре, така че кои сме ние, че да оспорваме правотата им? Та, за да се контролира популацията, всяко трето дете в семейството се таксува изключително скъпо, бива заклеймявано и се счита, меко казано, за човек втора ръка. През целия си живот Третите са мачкани, малтретирани и унижавани. Мила картинка.

 

 

 

 

#МоетоТялоМоитеПрава

 

Можете да поръчате всяка от тези книги с безплатна доставка от Ozone.bg, като използвате код azcheta за 10% отстъпка.